Костюмът на Гена Димитрова в „Турандот“ посреща гостите в музея на Дзефирели във Флоренция

Влизате в красивата барокова сграда и на стълбите ви посреща костюмът, който е носила Гена Димитрова в операта „Турандот“. Минавате няколко стъпала и виждате режисьорския стол на прочутия домакин в Международният център за сценични изкуства „Франко Дзефирели“ във Флоренция.

Внушителната постройка, в центъра на тосканския град е предоставена на големия творец за 29 години срещу символичен наем и преди е била съдебна палата. Културното средище с обща площ 3700 кв.м. е осъществената мечта на Дзефирели, чиято 70-годишна кариера включва изумителни върхове в операта, театъра и киното.

Посетителят влиза от зала в зала и пред погледа му се редуват снимки и плакати, сценични костюми и лични вещи, награди и безценни книги. Самият Дзефрели приживе е разделил експозицията тематично като подлудил всички с капризите си, докато постигне търсеното съвършенство.

Какво ли само няма там?! Над 250 творби, сценични проекти, рисунки, скици, костюми, работни дневници, сценарии, писма, отзиви от пресата… А творчеството му е наистина чудовищно голямо за един човешки живот – повече от 100 оперни и 31 театрални постановки, близо 20 филма.

Гостът е поканен в неговия съзидателен свят. Украсата в залите предава чрез творбите на Дзефирели атмосферата, в която се ражда и изгражда един спектакъл. Всички снимки са придружени от надписи (на италиански и английски), с дата, място на действието, име на изпълнителите. А те са като Библия на звездите.

По стълбите, които водят към първия етаж на музея изпъква историческата сценография за „Троил и Кресида“ от Шекспир – дебютът на Дзефирели като художник в постановката на неговия ментор Лукино Висконти за „Маджо музикале фиорентино“ (1949).

Целият артистичен живот на Маестрото се разгръща пред очите ни: младите години във Флоренция; срещата и сътрудничеството с „Червения дук“, както са наричали Висконти, дебютът в Ла Скала в Милано; първите успехи в САЩ - откриването на новата Метрополитън опера в Ню Йорк (1966) с „Антоний и Клеопатра“.

За жалост, в раздела „Дзефирели и операта“ не се вижда нито един български изпълнител, но специална зала е отделена за Мария Калас. Той я режисира в шест италиански опери в продължение на десет години. Гръцкото сопрано се оттегля от сцената, но италианският творец я убеждава да се завърне. Последната ѝ поява е в „Тоска“ (1964), историческата постановка в Лондонския „Ковънт гардън“, на чиято премиера присъства кралица Елизабет II. За 25-ата годишнина от смъртта на Калас Дзефирели прави филма „Калас завинаги“ („Callas forever“) с Фани Ардан и Джеръми Айрънс.

„Дзефирели и театърът“ ни превежда из богатата и дългогодишна кариера на режисьора с постановки на Шекспир както в Италия, така и в „Олд Вик“ в Лондон, с пиеси на Джовани Верга и Едуардо де Филипо. Снимки и писма напомнят за личното приятелство на Дзефирели с големите драматурзи на ХХ век Едуард Олби и Артър Милър.

В раздел „Дзефирели и киното“ научаваме, че многоликият талант се е изявявал и като актьор. Безспорно, изключително важна за шеметната му кариера е работата като асистент-режисьор на Лукино Висконти в „Земята трепери“, „Най-красивата“, „Чувство“. По стените на залите са окачени безброй снимки от най-значителните филми на Дзефирели, между които „Ромео и Жулиета“ и „Исус от Назарет“, могат да се видят не само откъси, ами (ако наблизо няманикой) и да се докоснат част от костюмите. Кой не би искал да погали коженото палто на Шер от „Чай с Мусолини“?

Бравурният финал на музея е в мултимедийната зала „Ад“. Там чрез дигитална техника оживяват скиците и рисунките, създадени за филм през 70-те години на ХХ век по Дантевата „Божествена комедия“. Продукцията остава неосъществена, поради липса на средства, но от нея са останали 55 рисунки на режисьора. Данте, в представата на Дзефирели изглежда като Дъстин Хофман.

Личната библиотека на маестрото наброява около 10 хиляди тома с редки издания. Човек може да надникне и в кабинета му, пълен със спомени и класически произведения на изкуството.

Когато очите и съзнанието на посетителя са преситени от красота, слава и светски блясък, неизбежно стомахът започва да протестира от глад. И за това има лек – на партера е разположен очарователен ресторант, в който можете да опитате всички италиански гозби, с които Франко Дзефирели е глезил певците и актьорите си. Ако искате да гледате шарения свят на Флоренция – изберете маса на стълбите пред музея. В случай, че предпочитате тишина и уединение – вътрешният двор със скулптура на полегнало куче е вашето убежище. И да не забравя – Тоскана е известна като региона, където се произвежда популярното Кианти. Ако ще си поръчвате вино, нека да е червено.

Снимки: Магдалена Гигова