Продължавам разказите си за Грузия, която е страна-прегръдка! Сега ще ви водя в манастир в селцето Уде, район Самцхе-Джавахети. На входа на църквата „Успение Богородично“ ни посреща послушницата Екатерина. На 29 години е, но изглежда много по-млада. В погледа ѝ свети непонятна за нас отдаденост. Сградата е разрушавана и достроявана, но основите ѝ са на повече от 15 века. И също както нашите храмове е имала десетки превъплъщения – от грузинска обител, през джамия и католическа църква до склад за зарзават и лазарет по съветско време.
Екатерина обаче ни показва камък почти до пода, в който са издялани букви от старинна грузинска азбука Мхедрули – нещо като нашата глаголица. Неотдавна монахините измили бялата боя, с която били покрити колоните и изскочили още надписи.
Фреските в манастира са съвсем нови, въпреки древния му произход. Старите били заличени през годините, а сегашните са плод на истинско чудо. Дошъл непознат руснак в църквата, изслушал страдалната ѝ история и запитал защо няма икони по стените. След това помолил да му изпратят проекто-бюджет и банковата сметка на обителта. Монахините изпълнили заръката без особена надежда, но какво било изумлението им, когато след броени дни получили нужната сума до последната лара – така се нарича грузинската парична единица.
Послушницата с неуверения си английски разказва легендата за Светицата Кетеван, изключително почитана в Грузия. Тя била царица от рода Багратиони и след кончината на съпруга си се отдала на строеж на манастири, храмове и болници.
Персийският владетел шах Абас Първи взел сина на Кетеван за заложник, но след като видял колко непоколебим е в християнската си вяра, го освободил. За да спаси земите си, царицата отишла при персиеца с богати дарове, обаче той я хвърлил в затвора. Десет години я изтезавал и увещавал, че ако приеме исляма, ще я направи царица на Персия.
След като не успял да я пречупи, я изгорил на клада. Парчета от тялото ѝ се разпръснали и разпръсквали необяснима светлина.
Португалски монаси ги събрали и ги крили в продължение на три години. После ги положили в католически храм в индийския щат Гоа, но част от мощите били дадени на сина ѝ цар Таймураз Първи. После били отнесени в Рим. По същото време Грузинската православна църква обявила Кетеван за светица и великомъченица. Нейният празник е на 13 септември.
През 2013 г. бил извършен ДНК анализ на мощите. Данните показали хронологично съвпадение, както и това, че частиците принадлежат на човек с грузински произход.
Той носи името на Света Нино, въвела християнството по тези земи. Легендата разказва, че тя е родена в Кападокия около 280 година Сл. Хр. Баща ѝ бил роднина на Свети Георги Победоносец, а майка ѝ – сестра на Йерусалимския патриарх. Родителите ѝ, набожни християни, раздали богатството си на бедните и се отдали на Бога. 12-годишната Нино била поверена на възрастна монахиня, която я въвежда в мъдростта на православието.
Впечатлителното момиче научава, че Хитонът Господен е занесен в земите, където днес се намира Грузия и получава благословията на патриарха да замине за страната, наричана Иверия. Богородица ѝ се явява със заръката да покръсти езичниците там.
Девойката била обзета от съмнения дали ще успее да се справи с такава трудна задача, но Майката Божия ѝ дала кръст от сплетени лозови пръчки и казала „Вземи го, отиди в Иверия и проповядвай там благата вест от евангелията на Исус Христос и ще получиш благоволение пред Господа. Аз ще ти бъда щит срещу всички видими и невидими врагове. Със силата на този кръст ти ще издигнеш спасителното знаме на вярата в Моя възлюбен Син и Господ“.
Събуждайки се, Нино действително държала кръст от сплетени лозови пръчки в ръцете си. Освен това, Нино била надарена и със способността да лекува с молитва и със силата на своята вяра.
Подслонена от царския градинар, тя измолва рожба за бездетната му жена. Слухът за целебната ѝ сила достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нино успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да отхвърли езичеството и да се покръсти. До кончината си светицата извършва безброй чудеса, покръства и излекува хиляди. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (в Бодбе), изграден през IX век в Кахетия, най-източната област на Грузия.
Легендите са красиви обаче, за да съществува манастирът, трябва много усърдие. Две сестри и две послушници са превърнали обителта в доходоносна фирма с разнообразна дейност.
В огромен басейн на двора подскачат цветни шарани. В парника горещината е почти тропическа, а в помещенията за сушене на месо – хигиената е лабораторна. Човек може да си купи нещо като пастърма от свинско, телешко, пилешко и гъше, която се топи в устата. В огромната пещ благоухаят пити и хлябове тип лаваш, а виното им е получило златен медал на не едно изложение.
Сирената и пухкавото масло също си ги бива. Най-поразително обаче е заниманието да отглеждат охлюви и да ги затварят в буркани с растително масло. Освен, че ги сервират на трапезата, те изнасят подбрани количества за Франция. Че къде ги събират тези охлюви, попитах се аз. Отговорът ме изуми – гледаме ги във ферма. Под безкрайни найлонови покриви широколисти бурени разперват чадъри над дървени скари. Компютър поддържа почвата влажна, а по дървото се разхождат стотици охлюви, готови за френските гастрономи.
Въпреки усилния труд монахините не забравят, че са Божи невести. Специално за гостите игуменка и послушница запяха с ангелски гласове.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Антарктида е една лаборатория за наука и въпросите, които ние като учени имаме, могат по- бързо да стигнат до своите отговори, заяви хидробиологът доц. Весела Евтимова. Тя е участвала в две експедиции. Всичко там докосва по особен начин сетивата и дава възможност на учените да развиват своите проучвания, сподели още тя. Антарктида – познатата и..
Американският социолог, един от най-известните представители на течението на транзитолозите, Самюъл Хънтингтън се сдоби със световна слава, след като изложи на бял свят теорията си за сблъсъка на цивилизациите. Хънтингтън излага прочутата си теза във връзка с настъплението на испаноезичните американци в южните щати на САЩ, но сякаш атентатът..
Олимпиадата отшумя и Париж отново се върна към нормалното си битие като град на любовта. Верона обаче упорито се домогва до романтичната титла. И има основание. Мястото е пропито със средновековна нежност и любов, бурни чувства и въздишки. И всяка година най-малко три милиона туристи се стичат тук, за да ги изпитат. Разбира се, всички се тълпят..
Англицизмът "инфлуенсър" значи "човек с влияние". Думата свързваме днес с виртуалното и с маркетинга, но забравяме, че субектите на влиянието и следващите ги, тоест последователите им, са съществували в човешкото общество винаги – и за добро, и за лошо. Сократ и Ницше, Толстой и Кант, нашите Вазов и Дънов – пророци и писатели, идеолози и политици –..
"Да се подобрявам, да се подобрявам, да се подобрявам..." Няколко пъти Николета Стойнова – ученичка от Американския колеж в София, повтаря тези думи докато разговаряме. Само след няколко дни тя ще бъде в 12 клас и с основание може да се каже, че е една от учениците, с които Колежът може да се гордее. Тя е лауреат от Националния конкурс "Млади..
В епизод 554 "Трамвай по желание" среща своята публика с уникалния кърджалийски "глас на България" Мария Колева. За широката публика у нас Мария става..
Запознаваме слушателите на Lege Artis с акцентите в 34-тия конгрес на Европейското респираторно общество . На телефонната линия на предаването..
София е домакин на първия за България професионален уъркшоп по фламенко. Ръководител на уъркшопа е испанският хореограф, танцьор и преподавател Хуан Карлос..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg