Вълшебните приказки винаги са били предпочитан формат за четене както от деца, така и от възрастни. Те разкриват най-разнообразни модели на поведение и разказват както за живота, така и за вътрешния свят на хората. На 5 ноември стартира приказната работилница “Имало едно бъдеще“.
Кои са основните модели за писане и редактиране на приказки, можете да научите в “Нашият ден“ от Диана Петрова.
“Приказките могат да бъдат започвани по най-различни начини. Във всяка страна има приказки, които си приличат с приказките от друга. Въпреки че според учените има около 100 вида приказки или по-скоро толкова вида приказни сюжета, по които можем да създадем приказки.
Една от целите на “Приказната работилница“ е да покажем едни от най-използваните модели за създаване на приказки."
Към кого е насочен проектът
"Той е насочен към деца, но в по-висока възраст. Може би от около 11 до към 14-годишна възраст. За мое голямо учудване имаше такива, които се включиха и бяха на около 16-17 години. Може би защото приказките са вечни и са подходящи както за деца, така и за възрастни."
Светът след изолацията
"Темата е лесна, защото участниците живеят в тази среда и е много лесно да си представят какво е да живееш в пандемия. От друга гледна точка добре си спомнят и света преди пандемията."
Четенето
"Писането е и един от начините да се запалиш по четеното. При много от децата това става, след като са се докоснали до писането.
През произведенията на децата можем да разберем много от начина, по който те чувстват нещата. Този вътрешен живот се променя и през писането, защото знаем, че по един начин бихме разказали една история, когато я разказваме устно и по съвсем различен, когато решим да я напишем."
Настоящето
"В проекта се получава така, че настоящето се превръща в минало. Идеята е да си представят по какъв начин би се възвърнал светът такъв, какъвто беше. Много от тях използват онова, което е било в миналото, като апликация към бъдещето, но си прибавят фентъзи елементи."
Чуйте Диана Петрова в звуковия файл.
Снимка: ekf-writing-center.org
За книгоиздаването като мисия, за силата на думите и за стремежа към историческата истина – разговор в "Нашият ден" с Манол Пейков – издател, преводач, общественик и политик, член на Комисията за култура и медии в Народното събрание. Пейков споделя, че дълги години като книгоиздател е бил фокусиран главно върху художествената литература, но..
Миглена Дикова-Миланова – преподавател по български език и култура в Университета в Гент, бе поканена това лято да твори на Фарьорските острови в програмата на резиденцията на Съвета на творците от Фарьорските острови – LISA. "Малкото селце Тьорнувик (Tjørnuvík), разположено в областта Sunda kommuna, северно на територията на най-големия остров от..
Дни след откриване на новата учебна година и дни преди Деня на независимостта разсъждаваме върху значението на историческото познание в съвременния свят. В какво се изразява обучението по история в училище, как да се борим с фалшификациите в историята, и как младите гледат на историята и миналото? Гост в "Нашият ден" е Александър Стоянов..
С премиера на спектакъла "Албена" открива новия си творчески сезон Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян . Постановката по прочутата пиеса на Йордан Йовков е дело на режисьора Делян Илиев. "Текстът е световен, със сигурност. Ако беше написан в някоя скандинавска държава, например, щеше да е световноизвестна драматургия. Това..
Документалният филм на Светлозар Георгиев "Урок по летене" разказва за създаването на българо-японския спектакъл "История за чайка и банда котараци" по Луис Сепулведа с режисьор Катя Петрова. Филмът представя работата по двуезичния проект, реализиран от японския театър "ПУК" и Столичния куклен театър. Документалният разказ проследява актьорите,..
"Когато истината престане да има значение всякакви други неща, които нямат отношение към нея започват да имат значение. – казва д-р Стефан Марков –..
На днешния 18 септември в Българския фармацевтичен съюз се проведе пресконференция по повод приетия на първо четене в парламента проект на Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg