Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Енергийна бедност и енергийна ефективност – възможна ли е промяна

| обновено на 04.11.21 в 13:05
Снимка: БГНЕС

Къде е мястото на темата за енергийната бедност в последната версия на “Плана за възстановяване и устойчивост“? Как енергийната бедност може да влезе в българското законодателството? Какви са последствията от задълбочаващата се енергийна криза в Европа?

Темата коментира в “Нашият ден“ Минчо Бенов, директор на фондация „Хабитат България”:

Това е един много сериозен проблем, който засяга много домакинства. Темата за енергийната бедност е изключително остра за България. Повече от 27% от населението в България по данни на Евростат са енергийно бедни при среден показател за европейските страни от около 6-7%.

Основните причини за енергийната бедност са две. От една страна, е цената на енергията, която обуславя нивото на разходите, необходими, за да се поддържа един дом топъл през зимата и съответно да се охлажда през лятото. От друга страна, състоянието на жилищата.

В България доходите са относително ниски, особено, ако трябва да ги разглеждаме в сравнителен план с останалите европейски страни. Широко известно е също така, че един от най-големите проблеми на жилищния фонд в България е изключително големият процент на неподдържани жилища, които са в изключително лошо състояние.

Енергийното обновяване на многофамилните жилищни сгради е нещо, което е предвидено в един от проектите на “Плана за възстановяване и устойчивост“.

Тъй като отново се предвижда саниране на тези жилищни сгради с грантово финансиране от 100% за всички, което е един порочен и неустойчив модел.

Нашето твърдо убеждение, такива са били и препоръките ни, е тази субсидия от 100% да бъде насочена към домакинствата, които са с ниски доходи и не могат да си позволят самостоятелно участие в тези мерки за обновяване на жилищните сгради, а от останалите домакинства да се изисква съфинансиране на тези подобрения, тъй като става въпрос за частно притежавани имоти и би трябвало помощта да бъде внимателно насочвана там, където е най-необходима. Иначе се получава един такъв парадокс, че семейства със средни и по-високи доходи придърпват тази субсидия за сметка на тези, които са най-нуждаещи се.

В момента се прави и друго усилие – да бъде създадена дефиниция за това какво е “енергийно бедно домакинство“, което ще улесни този процес на подпомагане и на внимателно насочване на помощи там, където са най-необходими."

Чуйте Минчо Бенов в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ и Светослав Стойков, експерт в Екологично сдружения “За земята“:

“Лятото направихме едно проучване от Екологично сдружения “За земята“ в района на Велинград, целящо енергийно бедни домакинства. Целта ни беше да отчетем каква е настоящата ситуация с енергийните помощи, които се раздават – за дърва, за нискокачествени въглища. Как цялата ситуация влияе на качеството на въздуха и допринася за изменението на климата. Утре ще публикуваме резултатите от това проучване на страницата на сдружението.

В България имаме изключително висок процент на домакинства, които не могат да поддържат адекватни нива на топлина в жилищата си през отоплителния сезон и това е много тревожно.

Близо една трета от домакинствата изпитват сериозни затруднения с навременните плащания към доставчиците на енергийни услуги. Ниските доходи са ключовият фактор за това нещо.

Проучването беше насочено към три конкретни групи. Разгледахме изцяло групи с ниски доходи – пенсионери, ромски домакинства и млади семейства с деца. Резултатите бяха изключително интересни. Виждаме желанието за промяна на ситуацията и в трите разгледани групи."

Промяната

"Промяна е възможна, но тя ще се случи цялостно – с изработване на образователни програми, на материали, на така очакваната реформа за едно гише, в което да се предоставя цялостната информация за абсолютно всички програми, по които едно домакинство би могло да кандидатства – както за енергийна ефективност, така и за интегриране на възобновяеми енергийни източници, така и за промяна и подмяна на отоплителни уреди с по-ефективни."

Чуйте Светослав Стойков в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ и Иван Велков от Българската фасилити мениджмънт асоциация:

“Никога конюнктурата не е била по-добра да настояваме за устойчиви решения в сферата за енергийната ефективност. Нашата Асоциация се занимава с хора и компании, които успешно прилагат техническите решения.

Новите, съвременни тенденции в материалите и сградното строителство, които успяват буквално технократски и количествено стойностно да докажат, че при инвестиране в подобни дейности и процеси, енергийната ефективност може да се превърне в един от задължителните инструменти за решаване на проблема за енергийната бедност и като цяло със социалните проблематики на държавата. Но те не трябва да бъдат поставяне на една плоскост.

Нуждата от инвестиции в решаването на проблемите е задължително условие и колкото повече хора се включат в него, толкова по-бързо ще намерим решение. Но не задължително за сметка на субсидиране и безплатни бюджетни средства, които като правило винаги са недостатъчни, за да се обхване в цялост проблемът. Нуждата от тази програма, според мен, става очевидна за всички, особено след последните няколко дни, в които темата за климатичните промени и решенията на срещата в Глазгоу сякаш изостриха вниманието на всички към тематиката.

Откриваме все по-образована и информирана група от крайни ползватели, живущите в тези сгради, които имат нужда от подобни процеси. Нашият проект не си поставя за цел да реши кардинално всички теми и въпроси, но да намери методите и инструментите, чрез които те да се превърнат в една национална, дългосрочна стратегия и програма за развитие.

Чуйте Иван Велков в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За семейството с любов

В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..

публикувано на 23.11.24 в 13:04

Сталийска махала – между миналото и бъдещето

Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..

публикувано на 23.11.24 в 11:05
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40