За ползата от пиратство в науката

Смисълът на научните открития е да се използват, същевременно обаче публикуването и четенето на много от авторитетните научни списания или изисква висок абонамент от потребителите, или авторът заплаща, така че публикацията му да може да бъде четена и споделяна. Малка група издателства държи интелектуалната собственост над голяма част от научните публикации.

А ако обществото финансира научни изследвания, то трябва да има свободен достъп до резултатите. Това не е само въпрос на справедливост, безпрепятственият поток на знанията е от решаващо значение за технологичните иновации и спомага за икономическия растеж.

„Всички списания трябва да са достъпни – казва проф. Николай Витанов от Физическия факултет на Софийския университет. – Жалко е важни научни открития да се възпрепятстват от тривиален и решим проблем, като липса на средства, да стигнете до информацията. Не е нормално научното познание да е недостъпно.“

Редица европейски държави предприемат мерки за срутването на високите финансови стени пред познанието. В Covid кризата всички статии, свързани с вируса, бяха и продължават да са отворени, но човечеството има и други проблеми за решаване.

Междувременно за хората, създаващи наука, появата на портала Sci-hub е може би едно от най-важните събития на 21 век. Платформата за свободно споделяне и теглене на научни статии е създадена през 2011 г. от програмистката Александра Елбакян, която има арменска, казахска и руска кръв.

Sci-hub прави науката по-достъпна, споделянето на информация по-лесно, ускорява прогреса и откритията, помага на младите изследователи да черпят от опита на своите колеги и да ползват труда им като основа за създаване на още повече наука, на нови лекарства, нови модерни технологии, за ускоряване на технологичния прогрес.

Разбира се, Sci-hub е пиратска платформа и нарушава традиционния бизнес модел на издателите. Но в крайна сметка ползите могат да се оценяват на глобално ниво, а издателите могат просто да преустроят бизнес модела си, за да използват свободното споделяне на информация, а не да го ограничават. В крайна сметка какъв е смисълът от правене на наука, ако никой не я използва?

Нови български учени бяха включени в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука, което е повод за гордост. Същевременно според проучване на Евробарометър 57% от българите смятат, че не им е нужно да знаят какво се случва в науката. Проф. Николай Витанов, който отново е след двата процента най-добри световни учени в класацията, коментира тези, може би, парадоксални дадености.

„Ако имахме статистика отпреди десет години, резултатите може би щяха да са по-лоши и всъщност да се окаже, че има засилване на интереса. Преди пандемията публиката на научни събития на живо се увеличаваше и те се радват на интерес не само в столицата – коментира д-р Йордан Стефанов, автор на блога „Наука и критично мислене“.