Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ния Тошкова: Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни

Ния Тошкова
Снимка: личен архив

„Здравето на хората зависи и от здравето на екосистемите – казва Ния Тошкова, която изследва как климатичните промени влияят върху прилепите. – Прилепите са ключови видове за здравето на екосистемите ни.
Насекомоядните прилепи често поглъщат близо 100% от собственото си тегло на нощ, като в менюто им влизат голям брой видове членестоноги селскостопански вредители. Като се вземе предвид многочислеността на колониите им, няма да е пресилено да заключим, че прилепите осигуряват биологичен контрол в континентални мащаби.

Освен това, те опрашват и разпространяват семената на над 1000 вида растения.

Ако прилепите ще изчезнат, Европа ще загуби 40% от селскостопанската си продукция.

Освен това, ако избием прилепите, техните вируси ще се прехвърлят към други бозайници, например гризачи, които ще пренасят заразата към човека.

Затова е важно да знаем как климатичните промени ще променят местообитанията на прилепите.“

Ния разказва и какво кара един изследовател да влезе в пещера и да прекарва вътре часове и дори дни, изследвайки прилепите, които са сред най-дълголетните бозайници и живеят 10 пъти повече от бозайници със сходни размери.

Тя споделя, че работата ѝ носи тръпката на откритието, на досега до места, в които преди не е стъпвал човешки крак и описва научната работа като вълнуваща и възможно най-далече от рутината, риска от прегаряне или апатията.

Ния Тошкова разказва и как докторантската програма на фондация „Карол Знание“ подпомага работата ѝ като изследовател и какви изненади подготвя Националният природонаучен музей през следващата година.

Ния Тошкова e докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. Дисертацията ѝ изследва как климатичните промени се отразяват на прилепите. Има опит в изследователски групи на Института Макс Планк и Смитсониън в Панама, Хаваи, Германия, Индонезия и Франция. Подкрепена е с престижните докторантски стипендии на Фондация „Карол Знание“ и Българска фондация „Биоразнообразие“. Ния е посланик на климатичните промени.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Gypsy Lore Society – годишна среща в София

През далечната 1888 във Великобритания   се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..

публикувано на 03.10.24 в 08:10
Махатма Ганди и Лев Толстой

История на ненасилието

Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..

публикувано на 02.10.24 в 18:51
„Сказание за цар Самуил“ - маслени бои, платно, Васил Горанов

Цар Самуил – 1010 години от смъртта му

Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите,   разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..

публикувано на 02.10.24 в 15:10

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30