„Мръсните дни“ или „Поганите дни“ – откъде и защо

Дни след Нова година говорим за татове, караконджули, вампири, самодиви, тенци, плътеници и какви ли не приказни и страшни създания. Дедите ни внимавали през тези дни – между Коледа и Йордановден, да не отговарят, ако се почука по прозореца, да не излизат в потайна доба навън, да не си казват плановете за другия ден, защото нечисти сили подслушват... Въпросните създания населявали въображението на бабите и дядовците ни, а днес за тях пишат научни разработки и художници упражняват фантазията си да ги рисуват.

Сега смятаме тези неща за суеверие. Ала що е суеверие, и ако днес не вярваме в нещо, дали пък не падаме в плен на други, също неясни и странни убеждения? Да вярваш в пъклената цел на ваксинацията, например, какво е? Или да впрегнеш министерство на отбраната да копае дупка в Царичина, за да търси кивота на извънземните?

За миналите и настоящите митове и суеверия – разговор с проф. Георг Краев, етнограф и фолклорист, с доц. Веселка Тончева, с историка от Държавния архив Дарина Билярска, с писателя Калин Терзийски. Краев се съкрушава, че днес по-лесно приемаме вносните страшилки на Хелоуин, отколкото родните татове и караконджули, Дарина Билярска разказва за изтъкнати изследователи на приказните създания, Веселка Тончева съобщава, че вампирите и таласъмите изчезнали, според родопска баба, когато дошло електричеството. Калин Терзийски пък казва, че ако психиатър би чул навремето как говори Христос, сигурно би му предписал халоперидол – което значи, че не бива да бързаме да туряме етикет на нещата.