Историята продължава да бъде учителка на народите

“Може би ще повторя някои мъдри слова, казани преди мен още от античността, че историята трябва да бъде разглеждана като учителка на народите и на хората“ – каза в предаването “Нашият ден“ на БНР историкът проф. Пламен Митев.

“Днес често се поставя под съмнение тази дефиниция, но аз вярвам в това, че ако ние познаваме своето минало, можем да се поучим от него и да не допускаме грешките, които са правили нашите предци.

• Чудото Паисий

Едни и същи проблеми се изправят пред човечеството Така както едни и същи са мерните единици, с които разсъждаваме за морала и нравствеността. От памтивека едни и същи са десетте божи заповеди.

Периодично обществата се изправят пред сходни проблеми – било то икономически, социални, демографски или културни.

Дори ако погледнем от позицията на най-големия днешен проблем – пандемията. Нима преди 100 години човечеството не е изживяло същото или преди 200?! Когато е имало страшни епидемии от чума от холера или какво ли не друго, но винаги сме залагали научните открития на онова, което знанието може да предложи като опит.

За мен историята продължава да бъде учителка на народите, независимо че е модерно днес да се отрича тази стара дефиниция за историческото познание.“

Предизвикателствата

“Няма как да подменя истинската история с онова, което е угодно за една или друга власт. Когато един историк е по-скромен, когато си върши съзнателно работата, когато залага на обективния, критичния анализ на осмислянето, на фактите, това носи винаги резултат. Ако той не бъде признат в момента, то рано или късно следващите поколения историци ще установят колко достоверно е разсъждавал и описвал събитията съответният историк.“

Онлайн обучението 

“Особено когато говорим за университетското образование, тази дистанционна форма на обучение според мен е убийство.

Условията безспорно изискват да се вземат мерки за опазване на здравето; но вероятно има и други начини, по които може да се преодолее тази безумна дистанционна форма, която вече две години смазва университетския живот.

Защото не е нормално ти да не познаваш студентите, с които работиш. Не е нормално да нямаш досег с поглед към хората, на които искаш да предадеш някакво знание. Тази форма на обучение ще даде своите негативни резултати следващите години.“

Чуйте проф. Пламен Митев в звуковия файл.