Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Черни лебеди и дебели опашки

Лъчезар Томов: Епидемиите са предвидими, не и поведението на хората

Лъчезар Томов
Снимка: Ани Петрова

„За разлика от други събития, епидемиите са предвидими. Те не са онова, което Нисим Талеб нарича Черни лебеди.

Имаше и предупреждения, че е много вероятно точно от Ухан да тръгне нова епидемия. Има включително доклади на учени към работни документи на Белия дом по времето на Тръмп, изчисляващи какви загуби в трилиони би струвала една епидемия.

В момента се прави опит да се предвиди кои вируси е вероятно да прескочат от животно към човек. И пак благодарение на Талеб се знае какво е вероятното разпределение на жертвите – нарича се „разпределение с дебела опашка“. Нормално разпределение е ръстът на хората – да кажем средният ръст на мъжете е 1.75 см., изключително трудно е да намериш някого с ръст над 2.50 см. – едно на трилион – вероятността за подобно събитие е много малка, а при дебелата опашка никак не е малка и характерно за тези разпределения е, че всеки следващ рекорд е по-голям от предишния, в пъти по-голям.

Знаем, че епидемията с испански грип през 1918 г. е взела 50 милиона жертви. И като знаем това, въпросът с овладяването на епидемиите би трябвало да е първи приоритет на всяко едно правителство, ако искаме да живеем в глобален свят“, каза математикът Лъчезар Томов, който се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г.

„Онова, което не може да се предвиди, е, че хората са избирателно слепи за някои неща, допълва той. Това е Черният лебед в сегашната ситуация – реакцията на епидемията от страна на държави и политически ръководства. Имаше по-тежки вируси като Sars и Mers – много по-заразни и смъртоносни, но заразяването с тях беше ефективно потушено, беше спряна и епидемията от ебола и не се очакваше, че този вирус ще бъде оставен да се развива, да мутира и да зарази. Не се очакваше, че западният свят ще се окаже така неподготвен.“


Какви представляват реактивните модели, които автоматично преизчисляват вероятност за заразяване и защо са по-добри в прогнозирането на различни показатели – по тези въпроси Лъчезар Томов ще говори на събитието „Пандемониум: пандемии и дезинформация“ на Рацио, на 13 януари.

Д-р Лъчезар Томов е експерт по приложна статистика в сферата на медицината и енергетиката. Той се занимава с прогнозиране на Covid-19 от февруари 2020 г. заедно с колеги от БАН, Инфекциозна болница и университета в Хайделберг, Германия. Има над 10 години работа в софтуерната индустрия, свързана с програмиране за вградени системи, математически методи за оптимизация и уеб програмиране. Интересите му са в областта на качество на софтуера, естетика на програмирането, вероятности и статистика, история и философия на науката.

Участвал е в проекти на Лаборатория за анализи и управление на риска към НБУ, в проекти с европейско финансиране, свързани с подпомагане на пряката демокрация чрез информационни технологии. Работи в областта на медицинската статистика, свързана с инфекциозни заболявания заедно с екип от Медицински университет
- София и ИМИ - БАН. Автор на множество статии по история на математиката и книга заедно с ученици от четири училища.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51
Яна Данаилова

Храната е субстрат на здравето или болестта

Яна Данаилова е докторант по човешка физиология, магистър по хранене и здравен мениджмънт, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене ( ANA ). Обучението ѝ в България е допълнено от редица специализации в чуждестранни образователни институции и..

публикувано на 17.02.25 в 14:15
Дългоопашат синигер

Мисия, дейности и постижения на Българското дружество за защита на птиците

В рубриката на "Нашият ден", в която гостуват зелените новатори на България, говори Стойчо Стоев , директор "Природозащита" към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Гостът разказва за провежданите от БДЗП курсове за разпознаване на птици : " Важна част от нашата работа и мисия е да запознаем хората с птиците и да ги привлечем..

публикувано на 17.02.25 в 09:22
д-р Мария Аргирова

Български учени работят върху нови съединения за борба с рака

В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности. Носител..

публикувано на 17.02.25 в 08:25