Информационният повод за покана в „Мрежата“ на Евгения Марковна Албац е, че на 13 януари, в Русия се отбелязва Денят на печата и е професионален празник на руската журналистика. Това е и годишнината от излизането, през 1703 година, на първия брой на вестник „Ведомости“, с указ на цар Петър Първи. От 1997 година традиционно на този ден се връчва награда на президента на Русия в областта на средствата за масово осведомяване и за поощряване на проекти на млади журналисти.
Евгения Албац е разследваща журналистка, политолог и политически коментатор, общественик и писател, главен редактор на списанието "The New Times" и водеща на предаването „Полный Альбац“ по радио „Ехото на Москва“.
Ето нейната гледна точка по темата:
Какви времена преживява днес журналистиката в Русия?
"Трудни и горчиви. Вчера стана известно, че от Русия си тръгна Виктор Шендерович, който беше създател на политико-сатиричната програма „Кукли“ по НТВ, по времето на Борис Елцин. Той беше колумнист в списанието "The New Times", той е писател и автор на много сатирични критики. Той е човекът, който продължава в Русия традицията на великия Йежи Лец. И ето, вчера той съобщи, че е напуснал Русия, защото един от путинските бандити го е заплашил с наказателно дело за клевета, а да се спечели дело в съда срещу такива е невъзможно. И той си замина. И е факт, че в последно време в Русия бяха закрити десетки медии, или пък замениха независимите си собственици със собственици, близки до държавата. И сега стотици журналисти работят във всякакви ПР служби, или емигрираха в Тбилиси, в Рига, във Вилнюс, защото само за 2021 година 91 журналисти бяха включени в списъка на чуждестранните агенти."
Колко е силен страхът?
"Неизплашените се броят на пръсти. Сега има не само вътрешна цензура, но и държавна. Има и списъци на недосегаеми, такива които не трябва да се пипат, и организации, които не трябва да се споменават, без да бъде подчертано, че те са чуждестранни агенти, или че са екстремистки, или терористични организации, като например Фонда за борба с корупцията на Алексей Навални. Това е много неприятна ситуация. Средствата за масово осведомяване, които искат да оцелеят, не критикуват Путин, не критикуват чекистите, не критикуват армията и Министерството на отбраната и ако пишат за Втората световна война, то е само за това, как изключително Съветският съюз е победил всички врагове, никога не е отстъпвал и не е загубил милиони жертви. Но ако едно такова издание си позволи критични материали, например срещу Руската православна църква, то това издание може да бъде обвинено в оскърбление към цяла група хора, под название „православни“. И разбира се, че съществува автоцензура, защото журналистите в Русия биват убивани, биват пребивани, срещу тях се възбуждат наказателни дела и биват принудени да напуснат страната си."
Една ръка разстояние между политици и журналисти. Или?
„Трябва да бъдат толкова далече един от друг, така че журналистите да могат критично да разглеждат всеки политик, независимо от личните им политически, или идеологически пристрастия. И това е опит, който съществува във всички страни по света и най-вече в страните на Източна Европа, където няма продължителна традиция на независима журналистика."
Цялото интервю можете да чуете в прикачения звуков файл. Превод в ефир Албена Стаменова.
Коя е Евгения Абац?
Освен известен журналист, тя е и професор по политология към Държавния университет – Висшата школа по икономика. Започва кариерата си като журналист, чийто ресор е науката, като пише в неделното приложение на вестник „Известия“. Дълги години е работила във в. „Московские новости“ като коментатор, била е член на Комисията по въпросите за помилването към Президента на РФ. Била е експерт към Конституционния съд на РФ по делата на КПСС. Работи във вестник „Известия“, публикува разследвания и коментари във в. „Новая газета“. В НТВ води информационно-публицистична програма „Газетный ряд“.
Автор е на книгите „Мина със забавено действие. Политически портрет на КГБ“, „Еврейският въпрос“, „Бюрокрацията: борба за оцеляване“.
Евгения Албац има степен магистър от Харвардския университет на САЩ и степен доктор по философия от същия университет. Нейната докторска дисертация е на тема: „Бюрокрацията и руската трансформация. Политиката на приспособяване“. Тя е преподавала също така в Университета в Йейл на САЩ. Носител е на най-високата награда на Съюза на руските журналисти „Златното перо“ и на много други европейски и американски награди.
Въпросът как евентуалното влизане на България в еврозоната ще се отрази на пазара на недвижими имоти вълнува мнозина – както собственици, така и купувачи и инвеститори. В ефира на предаването "Нашият ден" по темата мнения изказаха двама специалисти – Иван Велков, председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация и Фондация..
Днес в Пловдивската народна библиотека "Иван Вазов" ще връчи традиционните си годишни награди "Читател на годината от 5 до 105" на най-активните си посетители в рамките на Международния литературен фестивал "Пловдив чете 2025". Наградите се присъждат в три възрастови категории: до 5 години, от 5 до 15 години и от 15 до 105 години. Събитието започва..
Днес, в 18:30 ч., в уютната атмосфера на Greenwich Book Center в София ще се състои премиерата на книгата " Преходът от цифровия век към хибридната цивилизация" . Това е вълнуващо събитие, което обещава да бъде повече от литературна премиера – то е покана към читателите да преосмислят ролята на човека в новата реалност, в която изкуственият интелект и..
За хибридните, граждански, технологични, расови и климатични кризи, както и за всекидневието, когато войната (не) е някъде другаде – разговор в "Нашият ден" с Жана Цонева , председател на сдружение "Колектив за обществени интервенции" и учен от Института по социология и философия при БАН. Цонева, която гостува в предаването след тридневния..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група български участници. Сред тях е и Димитрина Кюркчиева, която разказа за напрегнатата обстановка, в която са се оказали. Изостря се военният конфликт между Израел и Иран В ефира на предаване тя..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg