Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как българските славяни от Средновековието се запознават със спортовете на античните гърци

Надбягвания с коне и колесници, надпревари по борба и бокс, юмручен бой, гладиаторски битки и като връх, Олимпийски игри – с такива непристойни и разюздани зрелища, наследени от античните времена, са се забавлявали жителите на християнска Византия. Сатанински и бесовски са се виждали те на почтените божи служители, спазващи препоръките за скромен, дори аскетичен живот. Описвайки скверните забавления на съвременниците си в различни съчинения, те са ни оставили безценен източник на информация за бита на средновековния византиец. От друга страна, нашите първи книжовници, захващайки се да превеждат тези съчинения от гръцки на старобългарски, се сблъскват с наименования на непознати в нашата традиция дейности и явления, за които естествено няма измислени думи. Как са се справяли с това сериозно препятствие.

Най-подготвените и добросъвестните средновековни преводачи са се постарали да създадат съответни наименования на старобългарски. Така за надпревара с коне и колесници са известни няколко варианта – „коньно (коньско, коньное) (оу)ристание (оутекание)“. В тях откриваме излезли от употреба думи от семантичното гнездо на глаголите „ристати, рискати“ със значение „бягам; вървя бързо; обикалям с бяг, тичам (в кръг); скачам“ и оутекати, оутакати“ – „отивам; минавам, преминавам; избягвам, побягвам“. В друг превод е предпочетен славянизираният гърцизъм „подрумие“ (на гръцки „дромос“ е „път“). А когато самият преводач не е запознат със спорта или зрелището, той просто използва оригиналното гръцко наименование.

Още за оригиналните решения на средновековните славянски преводачи чуйте в разговора с проф. Татяна Славова, преподавателка в катедра „Кирилометодиевистика“ на Софийския университет.

Чуйте повече от звуковия файл.

Снимки – mysticallegends.wordpress.com





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05