Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Пламен Абровски: Трябва да ограничим ролята на прекупвачите в земеделието

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Какви политики трябва да бъдат приложени, за да се създаде средна класа в българското земеделие и да не изчезнат малките производители?

Подготвя се Българският стратегически план за развитие на земеделието, който трябва през март да бъде внесен в ЕК.

Темата коментира в “Нашият ден“ Пламен Абровски, председател на комисията по земеделие в Народното събрание:

“За да можем да подпомагаме и структурираме българското земеделие, трябва да работим в две направления: едното е краткосрочното – подготовката на стратегическия план, схемите и мерките, с които ще можем да субсидираме нашето производство, второто направление, по което трябва да работим, това е защитата на пазара и създаването на пазарни условия.

Знаете ли колко бързо се обезценява трудът на българския производител на родни плодове и зеленчуци, когато мине през няколко прекупвачи, за да стигне до пазара?

На повечето пазари съществуват земеделски производители, които са такива само на хартия. Даден човек е регистриран като земеделски производител с два декара праскови, а продава четири тона домати на ден. Трябва да ограничим ролята на прекупвачите и да създадем ред. Освен с пари, трябва да помогнем на производителите да получават своя дял от пазара.“

Мерките


“Тук говорим вече за целеполагане. Като получаваш едни средства, трябва да можеш да кажеш какво ще направиш с тях. Това е планиране вече не само на ниво стопанство, а и на ниво държава членка.

В комисията по земеделие засилихме взаимодействията и изслушванията, защото ситуацията в момента е следната: съгласно регламента, министърът трябва да изготви всички схеми и мерки за подпомагане, трябва да отиде в Брюксел и да ги договори с Европейската комисия, а след това да се върне в България, да влезе в Народното събрание и да каже: “Договорих това, бъдете така добри да ми го одобрите“.

В същото време по Конституция НС е абсолютно самостоятелно и то е органът, който има право да взема независими решения.

За да се справим с този проблем, това което правим, е да изслушваме министъра, да работим заедно с него, за да можем да му дадем своеобразен мандат, уверение, че когато той отиде в Брюксел и договори нещо, ще бъде подкрепено и заложено в българското законодателство. Най-типичният пример е с тавана на субсидиите.“

Чуйте повече за това как тече работата по подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието – в звуковия файл.

Темата коментира в “Нашият ден“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите:

“2004 г. сме имали 500 000 земеделски производители, сега имаме 120 000. Това означава, че всичко това, което търси ЕС, ние го имахме и с лека ръка го унищожихме. Бездействието, което се случваше вече 14-15 години, на практика говори само едно – умишлено поддържане на контрабанда на плодове и зеленчуци, нерегламентирани вноски, източване на ДДС и т.н., от което печелят хора, които могат да се преброят на пръстите на ръцете.“


Земеделието в условията на пазарна икономика

“Имаме четири фундамента – пазар, работна ръка, контрол и регулация на търговията на едро и дребно, и адекватни компенсации при загуби, породени от неблагоприятни климатични условия или пазарни сътресения.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Наука без граници: Историята на един български професор в САЩ

В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е професор и преподавател в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, САЩ. Преди няколко години проф. Панова беше отличена с наградата на Института по математика при БАН – признание за нейните..

публикувано на 22.07.25 в 11:03
Созопол

В разгара на туристическия сезон: Несебър и Созопол остават в списъка на ЮНЕСКО

За запазването на статута на Несебър и Созопол в списъка на ЮНЕСКО, за ангажиментите, които произтичат от това, както и за подготовката на досиетата на пещера Магурата, разширението на Казанлъшката гробница и мозайките ба Филипополис – разговор в "Нашият ден" с Константин Занков, главен експерт към Института за анализи и оценки в туризма, бизнес..

публикувано на 22.07.25 в 09:23

Състезанията по стрелба "Компак Спортинг" за Купата на НЛРС–СЛРБ

Какви са резултатите и кои са финалистите от двата квалификационни кръга на състезанията по стрелба "Компак Спортинг" (Compak Sporting) за Купата на НЛРС-СЛРБ? Колко горещо и колко приятно е било състезанието за организаторите и участниците, колко награди са "отстреляни" – чуйте подробности в предаването "И рибар съм, и ловец съм“ с водещите..

публикувано на 21.07.25 в 16:10
Михаела де ла Русо, д-р Веселин Тенев, Евелина Кулински и Антон Митов

Мозъкът не служи само за главоболие

Доцент д-р Веселин Тенев е клиничен психиатър, живее в САЩ и е преподавател към Департамент по психиатрия в Университета на Айова. За какво служи мозъкът? Изолираността на обществото в САЩ, глобализацията, психологичните измерения на световния ред и събития, и парите на американците. За брутните вътрешни продукти, адвокатите,..

публикувано на 21.07.25 в 11:58
Аксел Роуз и Guns N’ Roses в София през 2012 г.

Haptic костюми дават възможност на хора с увреден слух да "чуят" музиката

Guns N’ Roses излизат тази вечер на сцената на Националния стадион "Васил Левски" в София. България е една от спирките в световното турне на легендарната рок група. За първи път в България и на Балканите хора с увреден слух ще могат да се потопят в енергията на музикални събития благодарение на иновативни haptic костюми. Тази революционна технология..

обновено на 21.07.25 в 09:50