Изпити по никое време или оценяване на добавената стойност в училищата

Математически модел за оценяване на добавената стойност в образователните институции е представен пред социалните партньори на заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование съобщиха от МОН. Моделът е предложен от екип на Световната банка и е доработен и адаптиран за българските условия от учени от Софийския университет, предстои широко обществено обсъждане, се пояснява в съобщението.

Макар че идеята не е съвсем нова и че в много страни по света съществуват модели за оценка в образованието, стъпката на МОН предизвиква предимно недоумение и недоволство сред гилдията и обществеността. От реакциите в сайта на МОН и социалните мрежи се създава впечатлението за съществуването на две паралелни реалности. Едната – на министерските чиновници – и другата – на работещите в сферата на образованието и пряко засегнатите от нея – ученици и родители. Въпросите на професионалистите и гражданите показват не просто незапознатост с поредната „прогресивна“ идея на МОН, а дълбоки нерешавани с години проблеми, прикривани зад формални дейности, програми и имитация на реформи.

Как ще се измерва „образователен напредък“ в една система, която допуска огромни разминавания между „елитни“, обикновени и „изоставащи“ училища. Националните външни оценявания приноса на училището ли показват или на частните уроци, за които плащат родителите. Не е ли достатъчно порочно и сегашното „надуване“ на оценки и преминаване от клас в клас на полу или напълно неграмотни деца. За какво ще послужи оценяването на учебните заведения. Има ли подготвени и компетентни кадри за осъществяването му. Ще подобри ли тази мярка реалното качество на образованието или отново ще се имитира дейност и ще се харчат средства не за каквото трябва. Сега ли е времето за измерване и оценяване, когато училищата още са в извънредна ситуация, от която тепърва трябва да се съвземат. Направиха ли се отдавна належащите промени в съдържанието и методите на обучение и възпитание, че да се концентрираме в измерването на добавената стойност. Оправдано ли е една централизирана система, притискаща учителите с ненужни бюрократични изисквания, определяща не само общи стандарти, но и съдържание, темпове и методи без да отчита специфичните характеристики и потребности на различните училища, да ги подлага на поредното изпитание с неясни цели и още по-неясни ангажименти…

С първи коментар по темата в рубриката „Всичко за образованието“ се включва директорът на столичното 107 ОУ „Хан Крум“ Данко Калапиш.