Математически модел за оценяване на добавената стойност в образователните институции е представен пред социалните партньори на заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование съобщиха от МОН. Моделът е предложен от екип на Световната банка и е доработен и адаптиран за българските условия от учени от Софийския университет, предстои широко обществено обсъждане, се пояснява в съобщението.
Макар че идеята не е съвсем нова и че в много страни по света съществуват модели за оценка в образованието, стъпката на МОН предизвиква предимно недоумение и недоволство сред гилдията и обществеността. От реакциите в сайта на МОН и социалните мрежи се създава впечатлението за съществуването на две паралелни реалности. Едната – на министерските чиновници – и другата – на работещите в сферата на образованието и пряко засегнатите от нея – ученици и родители. Въпросите на професионалистите и гражданите показват не просто незапознатост с поредната „прогресивна“ идея на МОН, а дълбоки нерешавани с години проблеми, прикривани зад формални дейности, програми и имитация на реформи.
Как ще се измерва „образователен напредък“ в една система, която допуска огромни разминавания между „елитни“, обикновени и „изоставащи“ училища. Националните външни оценявания приноса на училището ли показват или на частните уроци, за които плащат родителите. Не е ли достатъчно порочно и сегашното „надуване“ на оценки и преминаване от клас в клас на полу или напълно неграмотни деца. За какво ще послужи оценяването на учебните заведения. Има ли подготвени и компетентни кадри за осъществяването му. Ще подобри ли тази мярка реалното качество на образованието или отново ще се имитира дейност и ще се харчат средства не за каквото трябва. Сега ли е времето за измерване и оценяване, когато училищата още са в извънредна ситуация, от която тепърва трябва да се съвземат. Направиха ли се отдавна належащите промени в съдържанието и методите на обучение и възпитание, че да се концентрираме в измерването на добавената стойност. Оправдано ли е една централизирана система, притискаща учителите с ненужни бюрократични изисквания, определяща не само общи стандарти, но и съдържание, темпове и методи без да отчита специфичните характеристики и потребности на различните училища, да ги подлага на поредното изпитание с неясни цели и още по-неясни ангажименти…
С първи коментар по темата в рубриката „Всичко за образованието“ се включва директорът на столичното 107 ОУ „Хан Крум“ Данко Калапиш.
Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg