Авангардното изкуство на Албертина модерн

На Карлсплац във Виена – точно срещу известната концертна зала „Музикферайн“ в Кюнстлерхаус – се намира Албертина модерн. Преди повече от 120 години младите художници, начело с Густав Климт, го напускат, защото смятат Съюза на творците за твърде консервативен. Сега сградата от 1865 година в неокласически стил е възстановена и днес тук е разположена експозицията на австрийския авангард, тук може да се види австрийско изкуство след Втората световна война, както и временни изложби. 

Там са изложени две експозиции – главната е съсредоточена около изкуството на 80-те години на миналия век. Тази декада е смятана за най-важната за развитието на модерното изкуство. За него е характерно не една тема, а съвкупност от много различни начини на размисъл и дейности. Глобализирането на обществото и навлизането на компютъра в ежедневието играят съществена роля в модерното изкуство. През 80-те години всичко става изведнъж възможно. Сцената вече не е доминирана от абстракционизма и от попарта. В това десетилетие се ражда постмодернизмът.

Експонатите са конгломерат от картина, фотография и залепени и прикрепени вещи със символично значение. В първата зала са изложени фотоси на мъжки лица с акрилни бои и туш – произведение на Арнулф Райнер, в които той показва чрез цветове (предимно черния) как влияят фотографиите на настроението му. 

Следват обектите на кича от американския автор Джеф Кунс, от които най-ярките в изложбата са фигурата на мечката с полицая и модерният Дон Кихот. Под мотото „Изкуството излиза на улицата“ са показани графити на Кейт Харинг от метростанции в Ню Йорк, както и психоделични комикси на Жан Мишел Баскуат и Кени Шарф.

В следващата зала са показани експонати на трансавангардизма. Те представляват колажи от елементи на рекламни текстове и плакати за различни продукти от ежедневието, но представени по такъв начин, че да провокират зрителя към размисъл за техния смисъл. В това течение е много силна Венецианската школа с главни представители Сандро Хия и Франческо Клементи. 

Следват картини от Джак Голдщайн и Шери Ливайн, които са кръстени „картини на картини“ и представляват копия на фигури от чужди художници, но в собствена композиция. Такава е например картината на Ливайн „Пикасо“ в която фигурите са заимствани от творбата на Пикасо „Гуерника“.


Изложени са и произведения на австрийския художник Ервин Вурм – представител на минимализма. Набързо нарисувани скици само с няколко черти – са характерни за неговото творчество. Показани са скици за проекта му, наречен „Едноминутна статуя“. Следват обекти, наподобяващи крайния резултат на течението „Хепънинг“ от 70-те години: картини, рисувани върху залепени парчета от счупени чинии, обекти от мебелни части и машинни елементи. Голямо впечатление прави и композицията „Франкенщайн“ която се състои от няколко десетки детски парцалени играчки и кукли, зашити заедно.

Особено декоративни са двата щирокоформатни автопортрета на българската художничка Адриана Чернин, които показват лицето и части от крайници, скрити зад лехи от цветя.

Особен интерес представлява отделната изложба на Егон Шиле с негови автопортрети. Показани са платна, изразяващи различни настроения на художника, страдащ с изкривено от болка лице, затворник по време на полицейски арест и други.

Всички негови картини са шедьоври на натурализма с багрите на експресионизма в неповторими пози и ракурси, характерни за цялото творчество на този велик австрийски художник.

Повече чуйте в звуковия файл от Константин Брадваров.