Каква е подкрепата на българския хотелиерски бизнес за бежанците от Украйна? До каква степен могат да се справят със собствени сили и каква подкрепа се нуждае хотелиерският бизнес? Кои и какви са административните пречки пред бързото настаняване и наемане на работа на бежанците от Украйна?
Темата коментира в “Нашият ден“ Веселин Налбантов, зам.-председател на БХРА:
“Бях малко по-революционно настроен, но вследствие на вчерашната информация, че държавата ще поеме издръжката на бягащите от войната граждани, ще бъда малко по-смирен. Поклон пред всички мои колеги хотелиери от цялата страна, които показаха, че са по-адекватни от държавата. Аз съм потомък на бежанци. Поклон пред хората, които дадоха от залъка си.
Хотелите не са в състояние да правят каквото и да е повече, защото ние не сме пригодени за зимна експлоатация. В момента е много студено. Не сме пригодени с никакви уреди за отопление на помещенията.
Хубаво е, че държавата реши да настани тези граждани по базите, които имаме на различните учреждения. Това е едно добро начало.
Хората, които идват, не могат да запълнят липсите на трудовия ни пазар. Те няма да бъдат нашите работници, защото не са пригодени. В голямата си част това са майки с деца. Независимо, че ще им се осигури някаква помощ като училища и детски градини, те не могат да пътуват от Бургас до Слънчев бряг.
Тези хора също така искат да се върнат обратно до три месеца, а нашият проблем с работната ръка е от години.
Кризата с работната ръка у нас
“Сега нашите политици трябва да се поинтересуват – в Молдова, Македония, Сърбия има българи. Трябва да важи, а и не само за тях, да пребивават поне шест месеца в държавата ни. Не само за бежанския статут, а и за хората, които ще дойдат на работа. Изпитваме неистова нужда от такива хора.
Хората, бягащи от войната, изобщо няма да се влеят в българския пазар на труда в областта на хотелиерството и ресторантьорството. От всички тези около 26 000, които има в момента, не повече от 1000 души могат и ще потърсят работа.
Тези 1200 лева са им достатъчни, за да преживяват, няма как да ги привлечем с нашите сравнително добри заплати, но те няма да дойдат при нас. Освен всичко останало, те очакват да се върнат. Не можем да разчитаме на работници от там, въпросът е да помогнем.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
През август в "Нашият ден" припомняме едни от най-интересните разговори, прозвучали в ефира на предаването. Сред тях е този с Николина Гурдева , доскорошен учител, която споделя своите наблюдения върху непрекъснато променящата се роля на учителя в съвременната образователна система. С нарастващите изисквания и бързите промени в обществото, Гурдева..
Сред пророците св. Църква най-високо почита св. Йоан Кръстител. Той е свързващото звено между Стария и Новия Завет – последният пророк, който подготвя евреите за идването на Месията. Неговата памет се чества няколко пъти в църковната година , като на 24 юли се отбелязва неговото рождение, познато сред народа като Еньовден. На следващия ден след..
"Обичам те, защото те познавам" – с тези думи жителите и гостите на Баня, Карловско, празнуват 22 години от обявяването на населеното място за град. За традициите на селото и на града, добрите спомени от миналото и обнадеждения поглед към бъдещето разговаряме в "Нашият ден" с Иванка Близнакова , художествен ръководител на баненската група за..
В импровизираното студио на предаването "Нашият ден" се проведе разговор с Маргарита Димитрова, директор на Празниците на изкуствата "Аполония", за миналото, настоящето и бъдещето на този значим културен фестивал. Празниците на изкуствата "Аполония" се организират от фондация "Аполония", създадена през 1991 г. Фестивалът, чийто първи издание се проведе..
Историята на Празниците на изкуствата "Аполония" е изпълнена с уникални моменти, които са оставили траен отпечатък в културната памет на страната. Един от тях е първото участие на Рашко Младенов, заедно с Веселин Ранков и Иван Петрушинов, в уличното изкуство на фестивала през 1987 година . Това събитие бележи началото на нова традиция, която не само..
Две внушителни 4-метрови фигури – мъжка и женска – изпълват окото на крайбрежната алея на Созопол. Созопол – който вече е Аполония и посреща за 40-и път..
Историята на Празниците на изкуствата "Аполония" е изпълнена с уникални моменти, които са оставили траен отпечатък в културната памет на страната. Един..
Художникът Греди Асса представя на "Аполония" в Созопол своята нова изложба "Пътувания: острови, морета". Това е 40-ото издание на Празниците на изкуствата...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
