Ние не сме заложници на гените си

Атомът, байтът и генът са градивните единици, които ХХ век откри. Всяка от тях започва революция, а комбинацията от трите ще определя животът ни занапред.

Молекулата на ДНК беше открита през 1953 г., през 1993 г. започна проектът за разчитане на човешкия геном и беше завършен безпрецедентно бързо, през 2001 г.

Дотогава се смяташе, че ДНК определя кои сме ние, кой сме били и какви ще станем. Но не гените или броят им ни определя. Ако си представим генетичната информация като книга, голямо значение има кой и как я чете. Начинът на живот определя кои глави от книгата ще бъдат прочетени, къде ще бъде подчертано и кои пасажи ще бъдат изпуснати.

А всичко това зависи от условията на средата, с които се занимава една от най-бързо развиващите се науки – епигенетиката или над-генетика.

Предразположението към дадено заболяване не е предварителна присъда и не означава, че ние непременно ще се разболеем от него. Начините на хранене, начинът на живот, фактори като стреса – всички те определят какво ще се случи с нас.

„Още Хипократ е забелязал, че множество хора боледуват от една и съща болест, но всеки боледува и оздравява различно.

Заболяванията са сложни процеси и те в много по-голяма степен се определят от факторите на средата. Дори ако човек притежава блестяща генетика и я постави в лоши условия – тя няма да се прояви, казва доц. д-р Милена Георгиева, от Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология при БАН.

В разговора с нея става въпрос за диагнозата „предоцелели“, за „митохондриалната Ева“ и наследствеността, която идва по линия на женското потомство и за това доколко сме зависими от гените си и доколко сме творци на съдбата си.