Онова, което не ни убива

Когато започна втората вълна на ковид епидемията популярност доби анекдотът, че това, което не те убива, се връща и опитва отново. Всъщност фразата се отнася до всички болестни патогени, на само до вирусите, но и до бактериите и ако 20 век преминава в комфорта на революцията в медицината, през 21-и всичко живо се готви да отвърне на удара.

Нови болести чакат на хоризонта, а познати заболявания мутират и еволюират, всичко това се случва на фона на засилваща се антибиотична резистентност.
От 1980-те години не са открити нови антибиотици. Както всеки друг бизнес, фармацията поставя печалбата на първо място. Има и друго – разработването на ново антибиотично лекарство отнема (от лабораторията до одобрението за пускане на пазара) отнема около 20 години, а на бактерията са ѝ нужни 15, за да еволюира така, че да развие устойчивост – т.е. старият подход е бавен и трябва да се търсят нови подходи.

Един нова биотехнологичен подход за откриване на антибиотици е завършен. Проектът с ръководител проф. Роберт Пенчовски е значимо откритие, което вече е публикувано в най-престижните международни научни издания. Той е базиран върху създаването на антисенс олигонуклеотиди, които потискат растежа на човешки патогенни бактерии като Staphylococcus aureus in vitro. Това е нова технология за откриване на антибиотици, използвайки нови молекулни мишени и нови молекулни инструменти, което е значително развитие във времена на нарастваща резистентност към антибактериални лекарства.