Сещате ли се за коя война става дума когато прочете заглавието? За тази в Украйна, Сирия или Афганистан? За която и да си помислили, все ще си прави. Те всички си приличат. Приличат си по разрушените градове, домове и животи. И по това, че ги наричат места, генерираща бежански потоци.
От началото на войната в Украйна мина повече от месец. И въпреки всички усилия и мерки, не ѝ се вижда краят. Хиляди украинци всеки ден напускат разрушените си домове и поемат към Европа. Малка част от пристигащите в България решават да останат тук. Избират различни градове – заради познати или защото това са им предложили като възможност. Един от градовете, които вече са приели стотици от тях, е Стара Загора. Как и с какво общината им помага – чуйте разговора с Иванка Сотирова, зам. кмет „Хуманитарни дейности“.
Най-активната неправителствена организация в Стара Загора, която, освен че пряко помага на бежанците, но и координира дейността между всички НПО-та на територията на областта, е Обществен дарителски фонд - Стара Загора. За работата му в помощ на украинските бежанци разказва неговият координатор за областта Катя Дянкова
„Историята е най-добрия учител, който има най-лошите ученици“ беше казала навремето Индира Ганди. Но когато четем историята, тя сякаш разказва неща, които пряко не ни засягат. Друго е когато чуеш личната история, (а защо да не кажа и личната трагедия), на едно семейство. В следващия трак ще чуете разказа за ходенето по мъките на едно украинско семейство. Срещам се с майката и сина ѝ в едно от прекрасните и приказни места на Стара Загора – Къщата на архитекта. Оля е висока, слаба и русокоса млада жена, която излъчва нежно изящество и аристократизъм. Синът е будно, приказливо и любопитно дете, което за съжаление вече знае какво е война и колко важно е около теб всичко да е спокойно, да живееш в мир. „Думата бъдеще отсъства от живота ми – казва Олга. Сутрин първо влизам в месинджъра да чуя живи ли са майка ми, мъжът ми; как са…“
Целият разказ чуйте в звуковия файл
В офиса на Българския дарителски форум срещаме и друга млада жена – бесарабска българка, която е пристигнала в Стара Загора в първите дни на войната. Представи се като Кристина. „Преди войната ходех на йога, на разходки, на театър… А сега е различно. Продължавам да работя онлайн, но търсим работа на майка ми, защото не искаме да живеем от помощи, искаме сами да се грижим за себе си.“
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg