Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България е част от проект за събиране на 1 млн. човешки генома

Крайната цел е една истински представителна извадка за Европа

| обновено на 12.04.22 в 08:09
Снимка: Pixabay

През 2003 г. "Проектът за човешкия геном" влезе в историята, като секвенира 92% от човешката ДНК. Но в продължение на почти две десетилетия учените се бореха да дешифрират останалите 8%.

Причината учените да се затрудняват с този дял човешката ДНК е, че тя се състои от често повтарящи се участъци от веригата, което затруднява значително опитите ДНК да се нареди в правилния ред посредством предишните методи за секвениране.

Сега екип от близо 100 учени от консорциума Telomere-to-Telomere (T2T) за пръв път разкри на 100% човешкия геном.

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Никола Кереков, молекулярен биолог и доктор по имунология, научен комуникатор и един от организаторите на "Рацио" - платформа за комуникация на науката, чиято цел е да представи науката и нейните постижения на разбираем човешки език:

“Интересна новина, която вече е на европейска територия, е стартирането на един нов европейски проект, който се нарича ““1+ милиона европейски генома” (1+MГ). В рамките на този проект се предвижда да се секвенират напълно 1 млн. генома. Това са геномите на 1 млн. човека, от всички нации и популационни групи на континента.

Включени са 21 държави, сред които е и България. Крайната цел е да се направи една истински представителна извадка за Европа.  Българите ще се включим с 1000 генома, за които ще се набират доброволци, основно от София и Пловдив, но и от други градове.

Освен, че ще се иска да се направи едно пълно секвениране на българския геном и да се включи в общата картинка на паневропейския, ще се търсят в тези данни и генетични маркери за различни заболявания, включително редки генетични, ракови заболявания, съдечно-съдови, невродегенеративни и т.н. Данните имат и практическа употреба.“


“Съвсем наскоро беше обявено, че пълният човешки геном е секвениран. За целта са използвани нови методи за секвениране, използвани са по-дълги участъци, той е секвениран на едни по-големи парчета.

Ако си представим човешкия геном като един пъзел, очевидно, когато пъзелът се състои от множество по-малки парчета, той би се наредил много по-трудно, отколкото, ако се използват по-големи парчета, както са в детските пъзели, които са с огромни парчета и съответно пък биха се направили и много по-малко грешки.

Точно това са направили учените, разработвайки подобна методика. С помощта на тази методика те са разкрили последните 8% от този геном, който се състои от 200 млн. бази.“

Началото

“Началото на разчитането на човешкото ДНК се поставя с двамата откриватели Уотсън и Крик, които откриват химичната му структура. Преди това учените не са знаели къде се крие информацията за това как да се направи едно човешко същество.

До голяма степен в ДНК се кодира точно това биологично-цивилизационно наследство, което бихме могли да разглеждаме и като културно-историческо на вида ни като цяло. Разчитането на този геном е едно от най-големите открития на човечеството.

Често си задаваме въпроса, чий геном е бил разчетен, хората са близки по своя геном, но всяко човешко същество има своите уникални характеристики. Всъщност е секвениран сборен геном от проби от няколко десетки различни човека, за които е много трудно да се прецени доколко са представителни за човечеството като цяло. Оттам са стартирани редица други проекти, като проектът “1000 генома“, който през 2012 г. изкарва своите резултати.  Друг проект във Великобритания наскоро успя да дешифрира 100 000 такива генома. В Исландия имат проект, с който имат желание да секвенират генома на абсолютно всичките си граждани, те са малко над 360 000.

Доста усилия са вложени напоследък в секвенирането на неандерталския геном, секвенирани са геномите на шимпанзето и орангутанът, които са нашите първи братовчеди.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.

Снимки: Pixabay


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Gypsy Lore Society – годишна среща в София

През далечната 1888 във Великобритания   се създава международна ромска организация, наречена Gypsy Lore Society. Целта му и тогава, а и сега, е да обединява и установява по-тесни контакти между учените, изучаващи историята и културата на ромите – и отседналите и пътуващите (роувъри и травълърс както още ги наричат). Периодично това Общество..

публикувано на 03.10.24 в 08:10
Махатма Ганди и Лев Толстой

История на ненасилието

Ако те ударят по едната буза, да обръщаш ли другата, или да биеш и ти, хем по-силно? И поученията на Исус от планината, и източните религии разсъждават над тези дилеми откак свят светува. Говорим за философията на ненасилието, може би политически най ярко въплътена от Махатма Ганди с революцията в Индия, но и за фигури като Лев Толстой, Мартин Лутър..

публикувано на 02.10.24 в 18:51
„Сказание за цар Самуил“ - маслени бои, платно, Васил Горанов

Цар Самуил – 1010 години от смъртта му

Когато става дума за българските царе и се спомене името на цар Самуил, първото, което изплува в съзнанието ни, е историята за ослепените негови войни. Едва след това се сещаме и за легендите,   разказвани за него. Тази година на 6 октомври се навършват 1010 години от трагичната му смърт. В ход е подготовката за тържественото отбелязване на тази..

публикувано на 02.10.24 в 15:10

Силвия Лакова: Децата са любознателни, отворени и бързо усвояват нови знания

Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..

публикувано на 01.10.24 в 17:45

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..

публикувано на 01.10.24 в 09:30