Денят на Унгарската поезия

публикувано на 11.04.22 в 13:55

Сандра Мишкеди, директор на Унгарския културен институт

Снимка: Ангелина Грозева

Денят на унгарската поезия се празнува в Унгария от 1964-та година на рождената дата на поета Атила Йожеф – 11 април. Всяка година на този ден унгарците отдават почит на унгарската поезия с литературни четения, представяния на книги и други. Унгарският културен институт организира четения на стихотворения на Блага Димитрова и Дюла Ийеш, на чието творчество е посветено тазгодишното издание на 28-мия Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия Шумен.

За унгарската поезия и за съпътстващите конкурси разказва директорката на Унгарския културен институт – Сандра Мишкеди:
„Денят на унгарската поезия се празнува в Унгария от 1964 г. на рождената дата на поета Атила Йожеф, той се самоубива рано. Празникът ще бъде почетен с четения на стихотворения на Блага Димитрова и Дюла Ийеш. Той е един от лидерите на „народните писатели” – реалистично направление в унгарската литература през втората четвърт на ХХ век. На неговото творчество е посветено тазгодишното издание на ХХVIII Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска поезия Шумен, 13-15 май 2022. Тази година в конкурса освен с рецитал, участниците могат да се включат и със собствена интерпретация по стихове.“

Разговор на Ангелина Грозева със Сандра Мишкеди в „Артефир“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В момента се провежда и конкурса за превод на съвременна унгарска литература.

Дюла Ийеш: Първият посетител
Първият посетител, първият гост,
първият българин, напъхал нос
в моята стая, чак до кревата,
но през прозореца, не през вратата,
още преди да проблеснат лъчи,
още преди да отворя очи,
и с дружелюбна усмивка вдигна
пътника, който морен пристигна,
планина беше, великан благ,
старата Витоша, с коси във сняг.
Нейният поздрав не ще забравя,
тя ми напомни сред лъчи пурпурни
кой ме събуждаше с благост такава
някога, някога в летните утрини.
Превод: Александър Миланов

Блага Димитрова: Миг
А щяхме да се разделим завинаги
там, още в равното предпътие,
препънати о първото защо.
Преди изгряващото нанагорнище,
преди съсипващите сипеи,
преди да стигнем онзи снежен връх,
където се открихме изневидело,
от силна светлина прогледали,
най-после заедно за първи път,
поели дъх от дъх.
И се озърнахме назад, изтръпнали,
и свят ни се зави от бездната:
как щяхме, слепи, да се разделим
и нямаше дори да подозираме,
че имало безкрай...
1984

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!