На 20 април 1876 г. Априлското въстание избухва преждевременно – в Копривщица. Едно от най-значимите събития в Новата българска история – само българско, впрочем, дело, увенчава стремежа на предците ни за свобода. Вазов нарича този изблик "Пиянството на един народ", ситуирайки го в романтично-емоционален ореол. Прието е да се смята, че въстанието е зле подготвено, че от военна гледна точка е пълен провал. Така е, но има ли пресиленост и неглижиране на усилията на предците ни в този план? Защо Портата ангажира многохиляден аскер заради шепата селяни с кремъклийки и черешови топчета? Как се оказва така, че само няколко години по-късно има ентусиазирана българска армия, която побеждава в ред войни?
За чисто военните аспекти на Априлското въстание и елементите на самодейно, но и тактически зряло, макар в спонтанен план, военно майсторство на въстаниците e разговорът с военните историци доцент Петър Ненков и д-р Александър Стоянов, асистент в Института по история към БАН. Доцент Ненков хвърля светлина върху събитията на връх Еледжик и отбраната на Брацигово, а д-р Стоянов сравнява въоръжението на въстаниците и редовната турска армия, като разказва и за героичната битка на поп Харитон и Бачо Киро при отбраната на Дряновския манастир.
В разговора в студиото събеседник е и писателят и издателят Любомир Русанов, написал книгата "Моята първа книга за Априлското въстание", който разглежда въстанието като продукт на всенародния патос в стремежа за национална независимост, и разказва за собствените си проучвания по маршрута на Хвърковатата чета на Бенковски. Публицистът и преподавателят Марта Радева пък говори за най светлите глави между нашите поборници – Панайот Волов, Васил Петлешков, и прави паралел между лириката и практиката на бунта.
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
