Докато за поредна година се питаме как ще спасим туристическия сезон и дали туристи ще дойдат на презастроеното ни Черноморие, за поредна година богатите възможности на балнеологията и като туризъм, и като лечение и профилактика, се загърбват.
Всички знаем, че България е богата на минерални води с лечебна стойност, същевременно из цялата страна ценни сгради се рушат, а водата изтича в канала.
В София и околностите ѝ например има около 40 извора. Дебитът само на Централна минерална баня е 12 литра в секунда. Това прави милион литра на денонощие. Всеки ден ние изхвърляме един милион литра вода в канала.
Същевременно програмите за развитие предлагат за всяка една от софийските бани да бъдат нещо различно от това. Проектите винаги са баните да бъдат превърнати в нещо друго и винаги се намират пари за нещото друго, не и за запазването им като бани.
Така се пилее ценен ресурс и се изпуска възможност за превенция и профилактика на редица заболявания.
Из страната вместо да се финансират общините, за да развиват програми за превенция и профилактика, при разпределението, голяма част от водата се отклонява за частни концесионери, а малко остава в обществена полза. Болници за рехабилитация не могат да функционират, защото водата е отклонена към хотели, построени в съседство.
А термалното наследство не са само водите или само великолепните сгради, изградени около тях, става въпрос за цялостното преживяване, което се нарича европейски термализъм и именно с него след Освобождението България се е заявявала на европейската карта като място за балнетерапия и лечение. Интересът към минералната вода е бил едва ли не държавна политика и тя е била първият ни туристически продукт.
Проблемите с опазването и устойчиво развитие на термалния ресурс и култура в България, в полза на гражданите адресира Българска асоциация за термално наследство (БАТН). Тя е гражданско сдружение, което се бори за оптималното използване на многообразието от изворна термо-минерална вода за здравна профилактика, лечение, рехабилитация, туризъм и рекреация. За осигуряване на условия за широк обществен достъп до термалните ресурси на различни социални групи – местни и приходящи. За развитие на термалните центрове в добрата българска традиция - като социални средища и места със специфични културни и здравни практики.
Чуйте разговора с двама от учредителите на асоциацията в София арх. Надя Иванова Ямазаки и арх. Ивайло Захариев, както и с Гергана Ваглярска, представител на асоциацията във Вършец.
Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..
Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..
Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
В ефира на предаването "Нашият ден" по програма "Христо Ботев" гостува Пенка Минчева – организатор и артистичен директор на Петия международен..
На 21 август 2025 г. от 18:00 ч. в дворното пространство на НГПИ "Тревненска школа" се открива изложбата от традиционния симпозиум "ФОРМА"...
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с Тадия Цветкович , който е от град Лесковац , съседна Сърбия. Тадия завършва гимназия с медицински профил..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg