Археолозите проф. Диана Гергова и проф. Фикри Кулакоглу и фондация "Пътят на траките" представят в Националния археологически институт с музей при БАН турско-български проект за дигитализация и популяризиране на културното наследство на Древен Канеш и историята на 70-годишните археологически разкопки на Кюлтепе.
"Кюлтепе е един от най-добре известните и древни археологически обекти, особено ако говорим за бронзовата епоха. Най-голямото откритие там са глинените таблички, над 23 000, изписани с клинопис, които представляват всъщност архивите на асирийската държава. Народите, населявали Кюлтепе, са се научили рано да пишат и да четат. В тези таблички е описано всичко, което е било свързано с пари, другата част от живота им не е намерила място.“ – казва проф. Кулакоглу, който е директор на археологическия обект от 2005 година. – Известно е, че в представата на обикновения човек археолозите са като Индиана Джоунс, а за други сме грабители на гробници. Но трябва да кажа, че археолозите наистина обичаме гробници. В Кюлтепе мъртвите са били погребвани под пода на къщите и когато ги разкопаваме, намираме много интересни обекти. Ние не търсим артефакти за забавление на публиката, а си поставяме конкретни научни задачи.“
Научните разкопки в Кюлтепе, който се намира в съвременна Турция, започват още през 1948 г. от проф. Тахсин Йозгоч. Днес археолозите се опитват да разгадаят бележките в дневниците на своя професор, който е използвал османски и старотурски език. Проектът за дигитализация на археологическите находки в Кюлтепе включва картите, дневниците, тетрадките от обекта, както и самите глинени плочи. Ще бъде възможно да се правят и виртуални разходки из обекта.
Чуйте проф. Диана Гергова и проф. Фикри Кулакоглу в звуковия файл.
Снимки – Национален археологически институт с музей - БАН
Изложбата "Истории зад фасадата" на Регионалния исторически музей София ще се открие днес в Централните хали от 19 часа . Тя показва своеобразен разказ от лични истории за хората, построили и живели в едни от най-емблематичните къщи в столицата. Йордана Николова, археолог и част от проекта "Клада бг" на музея, разказва, че екипът им е обикалял из 40..
На 13 и 14 септември в Народния театър "Иван Вазов" на камерна сцена са премиерните спектакли на "Бебе на борда" от Кристофър Дюранг . Режисьор на представлението е Василена Радева. То се реализира по програмата "Театър+". Кристофър Дюранг умее да разкрива болката и гнева емоционално и изтънчено. Той е сред най-забавните съвременни комедиографи..
Днес (12 септември) започва Международният форум "Брацигово – каменният поток на времето" , който ще продължи до 14 септември . За опазването на недвижимото архитектурно наследство, археологията и традициите в "Нашият ден" говори архитект Десислава Димитрова . Началото на форума е поставено през 2021 година от Камарата на архитектите в..
В разгара на софийската Алея на книгата в "Нашият ден" разговаряме с Неда Узунколева , автор на романа "Днес не ми се излиза" , носител на Наградата "Южна пролет", както и с Або Славчев , писател, редактор, радиоводещ – за книгите, поколенческите различия, света на 90-те години, и света на XXI век. Радослав Бимбалов: Много важно е да..
Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на времето, в което живеем. В "Нашият ден" Радослав Бимбалов представя своя роман "Ти, подобие мое" , който вече може да бъде намерен на Алея на книгата. Оруел написва антиутопията "1984" през..
В епизод 554 "Трамвай по желание" среща своята публика с уникалния кърджалийски "глас на България" Мария Колева. За широката публика у нас Мария става..
Запознаваме слушателите на Lege Artis с акцентите в 34-тия конгрес на Европейското респираторно общество . На телефонната линия на предаването..
София е домакин на първия за България професионален уъркшоп по фламенко. Ръководител на уъркшопа е испанският хореограф, танцьор и преподавател Хуан Карлос..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg