Покрай новините от войната в Украйна, четем и слушаме за застрашените доставки на пшеница, слънчоглед и царевица и за заплахата от настъпване на глад в световен мащаб.
Тези мрачни перспективи водят до усилване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на ограниченията и регулациите пред ГМО културите.
Новите поколения ГМО вече носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се представят като решение на проблема – не само във връзка с войната, но и в контекста на климатичната криза и твърдението, че е критично важно "да добиваме повече от по-малко", за да съумеем да изхраним нарастващото население на Земята.
"Ако имаме хранителна сигурност и дори следващата стъпка – хранителна независимост – световните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, напротив, засилва монополизирането на производството на храни, казва Ивайло Попов от сдружение "За Земята", който от години работи по теми като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост.
Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното отглеждане. В този смисъл да се представя ГМО като решение на проблема е просто абсурдно."
Има ли друго решение – такова, което решава проблема с изхранването, като същевременно щади екосистемите, почвите, видовете?
"Гладът не е природен катаклизъм. Гладът е следствие на определени политически или икономически решения. Хората не са гладни, защото нямат храна, а защото са изпаднали в крайна бедност. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е истинският проблем и когато говорим за глад, нека той да не бъде използван като ПР за генномодифицираните технологии, защото става въпрос за решаване на социално-икономически проблеми.
По-вероятно е да решим проблема с глада, като насърчим хората да отглеждат различни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват определен сорт, като напр. "Златен ориз", патентован от една или друга компания.
Генното редактиране не е лошо per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и затова регулациите трябва да останат.
Можете да се включите с подписа си в петицията на сдружение "За Земята" за регулиране и етикетиране на новите ГМО.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg