Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

ГМО "под име чуждо и вънкашност нова"

Ивайло Попов: Хранителната сигурност е в разнообразието, а не в монополизирането на земеделието

Ивайло Попов
Снимка: zazemiata.org

Покрай новините от войната в Украйна, четем и слушаме за застрашените доставки на пшеница, слънчоглед и царевица и за заплахата от настъпване на глад в световен мащаб.

Тези мрачни перспективи водят до усилване на натиска над Европейския съюз за либерализиране на ограниченията и регулациите пред ГМО културите.

Новите поколения ГМО вече носят името Нови генетични технологии (НГТ) и ни се представят като решение на проблема – не само във връзка с войната, но и в контекста на климатичната криза и твърдението, че е критично важно "да добиваме повече от по-малко", за да съумеем да изхраним нарастващото население на Земята.

"Ако имаме хранителна сигурност и дори следващата стъпка – хранителна независимост – световните катаклизми, като войната в Украйна, не би ги застрашавала. Употребата на ГМО като технология, напротив, засилва монополизирането на производството на храни, казва Ивайло Попов от сдружение "За Земята", който от години работи по теми като ГМО, свръхконцентрация на земеделието, хранителни кооперативи, хранителна независимост.

Става въпрос за две-три компании, които държат патентите над тези семена и сортове и препаратите за тяхното отглеждане. В този смисъл да се представя ГМО като решение на проблема е просто абсурдно."

Има ли друго решение – такова, което решава проблема с изхранването, като същевременно щади екосистемите, почвите, видовете?

"Гладът не е природен катаклизъм. Гладът е следствие на определени политически или икономически решения. Хората не са гладни, защото нямат храна, а защото са изпаднали в крайна бедност. Не е от липса на храна, тя просто не е стигнала до тях – това е истинският проблем и когато говорим за глад, нека той да не бъде използван като ПР за генномодифицираните технологии, защото става въпрос  за решаване на социално-икономически проблеми.

По-вероятно е да решим проблема с глада, като насърчим хората да отглеждат различни култури, с които да се изхранват, вместо да засяват определен сорт, като напр. "Златен ориз", патентован от една или друга компания.

Генното редактиране не е лошо per sе, просто въздействието му и върху организмите, и върху околната среда, не е проучено и затова регулациите трябва да останат.

Можете да се включите с подписа си в петицията на сдружение "За Земята" за регулиране и етикетиране на новите ГМО.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Изкуство и диктатура

В началото на 40-те години на миналия век Европа е място на тотална война. Тоталитарните режими на Германия, Италия и СССР господстват над голяма част от континента, а лидерите им са сграбчили абсолютната, неоспорима власт. Култът към личността е на висота, а речта на диктатора е гласът, който събужда народа сутрин и го приспива вечер. Отвъд..

публикувано на 15.10.25 в 17:03

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба в Националния етнографски музей на БАН

"Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки" – изложба с това мото се откри в Националния етнографски музей на БАН в София. Тя е част от проекта " Политически репресии на жени мюсюлманки по време на комунистическия режим: женски мрежи на съпротива и гражданска реабилитация " , разработен от гражданското сдружение "Балканистичен форум –..

публикувано на 15.10.25 в 15:20

Международен екип отличен с Нобеловата награда за химия 2025

Шведската кралска академия на науките обяви носителите на Нобеловата награда за химия за 2025 година  – Сусуму Китагава , Ричард Робсън  и Омар М. Яги . Тримата учени са отличени за своите открития в областта на метало-органичните рамки (MOF)  – изключително порести атомно-молекулни структури, които приличат на миниатюрни "къщи от молекули"...

обновено на 15.10.25 в 10:43

Квантовата физика достига видимия свят – трима американци с Нобел за 2025 г.

Кралската шведска академия на науките присъди Нобеловата награда по физика за 2025 г. на трима изтъкнати учени от Съединените щати – Джон Кларк  (Калифорнийски университет), Мишел Х. Деворе  (Университет Йейл и Калифорнийски университет) и Джон М. Мартинис  (Калифорнийски университет). Отличието е за тяхното откритие на макроскопичния квантов..

обновено на 15.10.25 в 09:33
Проф. Петко Минчев

Безмълвните пациенти…

Педиатрията е сред най-трудните медицински специалности. Ако си посветил на детското здраве цялата си кариера на лекар, тогава нещата стават още по-сложни и многопластови. Проф. Петко Минчев е педиатър-пулмолог, с невероятна житейска и професионална съдба. Разговорът с него никога не е едностранен или скучен. Убедихме се отново в това при срещата ни..

публикувано на 14.10.25 в 16:35