Цялата история и практика на съвременната медицина е изградена върху откриването на повтарящи се модели в обем данни. Откак Хипократ основава медицинската си школа в древна Гърция преди около 2500 години, наблюдението, експериментът и анализът на данни са неизменна част от битката за здравето ни.
А в уменията да разпознават модели, да класифицират и да прогнозират, алгоритмите са много добри.
Едва ли някога изкуственият интелект ще измести лекарите от професията им, но има редица области, в които комбинираните усилия на хора и алгоритми дават добри резултати.
Телемедицината, която най-общо включва всякакъв вид диагностика, лечение и превенция, при които лекар и пациент не са в една и съща стая - навлиза устремно и предлага богати възможности.

"Ако можете да направите снимка на нещо и да му сложите етикет, можете да създадете и алгоритъм за неговото откриване. И накрая най-вероятно ще разполагате с по-точна (и сигурно по-ранна) диагноза, каквато не е по възможностите на почти никой лекар", пише Хана Фрай в книгата си "Здравей свят! Как да бъдеш човек в епохата на компютрите."
Телемедицината, освен че би ни спестила часове чакане пред лекарски кабинет, е добра в проследяването на състоянието при хронично болни и е от помощ в места, лишени от медицинска грижа.
Разбира се, възникват и немалко етични въпроси като например къде ще бъдат данните, които алгоритмите събират и обработват и кой ще има достъп до тях.
Отговори на тези и други важни въпроси търси събитието "Телефон, телемедицина, медицина… каква е разликата?". Повече за програмата чуйте от Петко Желязов от "Рацио".
"Телефон, телемедицина, медицина… каква е разликата?" е на 28 юли, четвъртък в "София тех парк", част от серия професионални събития на "Рацио" с вход свободен и предварителна регистрация.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg