"Трябва да си представяме Сизиф щастлив"– това е заглавието на изложбата, която се открива на 25 август в галерия "Плюс 359". Авторът Радостин Седевчев изследва идеята за сизифовския труд в контекста на глобални теми като границите на живота и смъртта, уникалните субективни представи за света и начина, по който се осъществява социалното самоопределяне на индивида през призмата на времето.
В основата на настоящия проект са намерени тетрадки, попълвани между 1945 и 1947 г. с преписани от световноизвестните енциклопедии Meyers Lexikon и Larousse данни за жителите в големите градове по света. Радостин Седевчев свързва това привидно ненужно старание с излязлото през 1942 г. есе на Албер Камю "Митът за Сизиф".
В "Трябва да си представяме Сизиф щастлив" авторът провокира публиката, като я кара да влезе под кожата на създателите на архивите, да си представи тяхното желание да упражнят свободната си воля в рамките на режими, които ограничават свободите.
Радостин Седевчев е превърнал цифрите от намерените записки в каменни скулптурни обекти. Това може да се тълкува като негатив или позитив, който насочва вниманието към въпроса кое е по-важно - резултатът от действията или енергията на процеса, водещ до този резултат.
Целия разговор с Радостин Седевчев, можете да чуете в звуковия файл.
Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Завършва специалност "Стенопис" в Националната художествена академия (НХА). Придобива образователно-научна степен доктор в НХА през 2018 г., а в момента е главен асистент в специалност "Стенопис". Завършва образователната програма за млади художници "Близки срещи – визуални диалози school4artists" на Институт за съвременно изкуство - София (2017). Член е на института от 2021 г. Седевчев специализира визуални изкуства в Академията за изящни изкуства в Дрезден (2017), както и в Университета Глиндор в Уелс (2011).
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби..
Днес на открита сцена "Мелницата" от 19:30 ч. в рамките на Международния фестивал "Дни на класиката в Балчик" ще се състои концертът "Посоки" на вокален ансамбъл "Спектрум". Ще прозвучат авторски акапелни пиеси, аранжименти на класически, фолклорни, поп и джаз теми за пет гласа и Loop station. Повече за събитието разказва Константин..
Днес в Пловдив в Зала "2019" на Градската художествена галерия се открива изложбата "Разговори с живописта" на Греди Асса. Художникът, носител на наградата "Захарий Зограф", представя над 55 живописни платна и едроформатни рисунки, създадени между 2010 и 2024 година. Десислава Маркова разговаря с Греди Асса – чуйте в звуковия файл:
В Котел започва IХ издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на града Коста Каранашев , а програмата включва демонстрации на автентично тъкане на котленски килими, народни танци и песни от различни етноси, фолклорни шествия и костюми, занаятчийски базар с ръчно изработени изделия,..
Днес е крайният срок за онлайн гласуването за песните финалисти в Националния конкурс за песен "Бургас и морето". Подборната комисия е допуснала 12 песни, а желаещите могат да дадат своя глас на официалния сайт на конкурса. Песента, събрала най-много гласове, ще спечели наградата на онлайн слушателите. Финалът на конкурса ще се проведе на 26 юли..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg