В няколко издания на рубриката "Зелени минути" на предаването "Лабиринти на познанието" ви представяме журналистическото проучване "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна".
Проучването е дело на Ася Чанева.
Ася Чанева е автор и водещ на рубриката за екология и климат "Зелени минути" в предаването "Лабиринти на познанието". Рубриката се излъчва от 7 януари 2021 г. всеки четвъртък след 16 часа по програма "Христо Ботев" на БНР.
От началото на юли Ася Чанева е в OCJN – Оксфордската мрежа за климатична журналистика. OCJN е програма на института Ройтерс.
OCJN работи с репортери и редактори по целия свят, като ги подкрепя да развиват качеството, разбирането и въздействието на журналистическото отразяване на климатичните промени.
В момента OCJN обучава 100 журналисти от 56 държави, само 9 са от Източна Европа, а Ася Чанева е първият и единствен български журналист, приет в програмата.
Проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" показва:
• в каква степен възстановяването на крайбрежни екосистеми у нас може да осигури адаптиране към ниски въглеродни емисии и да намали климатичните рискове като осигури и ползи за биоразнообразието;
• как се оценява антропогенният натиск върху крайбрежните зони;
• има ли системен подход за възстановяване на крайбрежието на Черно море;
• настоящи проекти по запазване и възстановяване на морски и крайбрежни екосистеми, по които работят експерти от Българска фондация "Биоразнообразие", учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и от Института по Океанология;
• доколко и кои крайбрежни екосистеми на Черно море се явяват естествен щит срещу бури, намалявайки тяхната мощност, като и същевременно стабилизират бреговата линия и намаляват риска от ерозия на почвата, и едновременно с това предлагат безопасно убежище за различни екосистеми;
• какви са научните доказателства, че промените в климата влияят върху биоразнообразието на крайбрежните екосистеми.
Вижте първата част на проучването "Възстановяването на крайбрежни екосистеми – мисия възможна" тук:
Той се изпълнява в "Натура 2000" зона Атанасовско езеро.
Вижте второто издание на "Зелени минути" за проекта: "Лагуната на живота":
Проектът трябва да приключи до 30.09.2024 г.
Партньори по проекта са: Българска фондация Биоразнообразие, Българско дружество за защита на птиците / BirdLife България, Черноморски солници АД, "Заедно 2011".
Проектът "Лагуната на живота"е нова възможност да се опази симбиозата човек-природа в Атанасовско езеро и е един от най-сложните и комплексни опити за възстановяване на местообитания и управление на крайбрежна влажна зона в Европа.
Работи се на екосистемно ниво, за да се повлияе на всички процеси и взаимовръзки, на различните съобщества, видове и природни местообитания, на целостта на Атанасовско езеро, защото когато една екосистема е здрава, тя може да се саморегулира.
По проекта се възстановят цялостно 3 големи диги, съществували преди повече от 40 години, за да се подобри циркулацията на водата в лагуната, да се премахнат колебанията на солеността и водното ниво – при този процес се използва традиционна технология, същата с каквато в началото на XX век са строени тези диги. Така се създава и 50 дка нова гнездова територия за птиците.
Акцент в проекта е създаването на благоприятни условия за редкия европейски вид птица – голям воден бик, това се прави чрез възстановяване на съществуващ в миналото ретензионен водоем, който сега е запълнен с наноси и представлява риск от наводнение за езерото. Там се създава мозайка от микрохабитати за целия жизнен цикъл на големия воден бик, възстановява се водния режим и се подобряват условията във водите.
За намаляване на негативните процеси в екосистемата е предвидено възстановяване на 17 км вътрешни солени канали и 15 км минидиги, както и ремонт на морския шлюз Север. Така ще се поддържа жизненоважната връзка с морето и ще се възобнови естествената циркулация на водите в езерото, за да се създадат условия за миграция на водните организми.
В Атанасовско езеро се възстановява считаната за изчезнала в морска трева - рупия, чрез нея се тества подобряване качеството на водата в езерото.
Спас Узунов – еколог, експерт консервационни дейности по проект "Лагуната на живота" разказва:
"Каналите и дигите управляват солодобива, но са и необходими за поддържане на водния режим на цялата екосистема, да се осигурява циркулацията на водата, да се предпазват водите от смесване на различни типове соленост, което е опасно за водните организми, и да се подобрява качеството на водата. Когато водата циркулира в езерото, се обменят хранителни вещества и кислород, а това води до намаляване на замърсяването, което идва от околните територии – от селското стопанство и от битовофекални замърсявания, подпомагат се естествените процеси на утаяване, което вкарва замърсителите в утайките. Не на последно място тези структури – диги, минидиги и валове са местата, на които гнездят повечето гнездящи видове птици, всички те са природозащитно значими – саблеклюни, кокилобегачи, стридояди, различни видове рибарки, защото са свързани с това местообитание – свръхсолени води. В Европа такива местообитания не са много, а в България се още по малко.
Бургаският залив е най-голямата площ с морски треви по нашето Черноморие.
Нашите първоначални намерения за възстановяване на рупията в Атанасовско езеро бяха екологични и практични.
Рупията има важни функции в екосистемата на езерото, в момента това е единственият вид макрофид, който обитава Атанасовско езеро.
Рупията е сладководно висше растение, но е с висока толерантност към солени води.
С възстановяването на рупията искахме да повишим стойността на местообитанието Атанасовско езеро – това е важно за екологичното състояние на лагуната – когато имаме голямо разнообразие на животински и растителен свят, екосистемата е по-здрава и по-устойчива на външни въздействия. Рупията също намалява силата на вълните в езерото – водните течения стават по-слаби и така се намалява размътването на водите и замърсяването им – т.е. тя подобрява качеството на средата във водите.
Рупията има и пречиства функция – нейните листа, когато фотосинтезират, пречистват водата от азот, фосфор и от други биогенни замърсители, обогатяват я с кислород.
Корените на рупията пък вкарват кислород във водата и така създават условия за развитие на почвените организми.
Подводните морски ливади с рупия са важни местообитания за различни безгръбначни организми – мекотели и ракообразни, но и за две от рибите в Атанасовско езеро – един вид морска игла и една от бодливките живеят именно в листата на рупията.
Морските треви играят важна роля за намаляване на ефекта от климатичните промени. Ние не можем още да измерим това влияние на рупията в Атанасовско езеро, защото я възстановяваме отскоро и още са малко по площ ливадите с рупия, и ефектът още не е много голям, но потенциалът на морските треви е много висок.
Морските треви са видове, които много бързо се развиват при добри условия, само в един сезон могат да завземат огромни територии.
Чрез фотосинтезата морските треви поглъщат въглеродните емисии и през кореновата система те отиват в субстрата, в дъното .
Големият проблем на климатичните промени е, че ние като човечество чрез изкопаемите горива изкарваме огромни количества въглерод, който в продължение на милиони милиарди години е бил запечатан в почвите, и го пускаме в атмосферата и той няма къде да отиде освен да се натрупа в едни слоеве, които да предизвикат парниковия ефект.
Няма научни спорове за това, че човекът е причина за повишаването на температурите и измененията в климата.
Морските треви са абсолютно безплатно и много ефективно решение, имат голям капацитет – те усвояват въглерода до 35 пъти по ефективно и по-бързо от тропическите гори."
Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна – четвърта част
Снимки: Спас Узунов, БФБ
Проектът "Възстановяването на крайбрежни екосистеми - мисия възможна" е създаден с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие по проект Climate Game on на програма DEAR на Европейската комисия. Съдържанието на материалите са отговорност на автора и може да не отразява мненията на БФБ или ЕК.
Мечтаният от мнозина остров Бора Бора е малко късче земя от архипелага Дружествени острови на Френска Полинезия, заобиколено от лагуна и риф. В центъра му е разположен застинал вулкан. По последни данни коренните жители, които са родени сред дивната му красота са близо 9 хиляди души. Наричат Бора Бора най-красивия остров на света. Когато..
По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на..
"Третият Рим и Църквата" е тема и на новия том в изследването на българския монах Калистрат Зогграфски от Атон. Заедно с Митко Новков, публицист и културолог, и с Иван Йовчев, главен асистент от Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Говорим за Църквата като проекция на Божия промисъл на Земята, но и за институционалните ѝ падения и..
Сдружение "Професионален форум за образованието" започна нов проект, насочен най-вече към младите, желаещи да отделят време и енергия за общественополезни цели. Първото събитие по проекта беше форум на 24 октомври с участието на ученици и студенти от София, както и организации, занимаващи се с различни социални каузи и доброволчество, които..
Наталия гостува в предаването "За думите" на 29 октомври – Ден на бесарабските българи. Държи в името на празника да се споменават и българите от Таврия (българските преселници от Бесарабия, царска Русия, които след 1856 г. попадат в пределите на Княжество Молдова и след няколко години, принудени от лошото отношение на молдовската власт и подмамени..
Изкуствен интелект и киберсигурност – възможности за генериране на престъпления и ниво на защита. Каква е ролята на ИИ и има ли той негативни страни? Проф...
От 1 до 7 ноември Благоевград е домакин на Балканския театрален фестивал . Организатор е Драматичният театър "Никола Вапцаров", със съдействието на Община..
В Деня на народните будители в рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" гостуват Иво Сиромахов, писател и автор на книгата "Моите вдъхновители", и Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg