7
Краят на 19-и и началото на 20-и век е време пълно с войни, социални катаклизми, насилие и няколко бежански вълни. Освен българите от Беломорска Тракия, своите домове са принудени да напуснат и арменските бежанци, спасявайки се от кланета и репресиите в Османската империя. Една от арменските бежанските вълни е непосредствено след Гръко-турската война от 1919-1922 година. Тогава българската държава отваря своите граници и хиляди арменци намират подслон в пределите ѝ.
Миналата седмица в Регионалния исторически музей - София беше открита изложбата "Памет" – 100 години от приемането на арменските бежанци от българската държава". Тази годишнина още веднъж ни дава повод да разкажем за тежката съдба на нашите братя-арменци. И още веднъж, както винаги, когато говорим за геноцид над който и да е народ, да кажем "Никога вече"!
Какво си спомнят днешните арменци от разказите на своите предци за случилото се преди 100 години, когато българската държава отваря границите си за арменските бежанци от Анадола; как спомените им бяха събрани в изложбата; кои са дарителите и какви са историите на част от експонатите – за всичко това разказваме с помощта на Вартануш Топакбашян, гл. редактор на "Вестник Ереван" и един от най-дейните организатори на изложбата.
Изложбата е организирана по инициатива на Координационния съвет на арменските организации в София в партньорство с арменска църква "Сурп Кеворк" в Пловдив. Неин куратор е Кателина Псалтирова-Павлова, главен уредник в отдел "Етнография" на музея. Тя подробно разказва за изложените над 70 експоната, като започва с един от най-забележителните, поставен веднага до историческата справка за събитието.
На откриването на изложбата присъстваха и голяма част от дарителите, предоставили семейните си реликви на изложбата. Сред тях беше и Мери Балян, която с вещите, беше донесла и своите спомени.
Миналото на своите предци не забравя и известният и любим на всички композитор Хайгашод Агасян. Преди да ни разкаже за това, което го вълнува, когато гледа експонатите, Хайко, както го наричат приятелите му, изпълни една от песните по негова музика. Тя се казва "Молитва", а на слушателите е позната в изпълнение на Ваня Костова.
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български..
На 10, 11 и 12 септември в Регионалния център за съвременно изкуство "Топлоцентрала" в София ще бъде показан пред публика танцовият спектакъл "Пиета 2.0"...
Днес (9 септември) в галерия "Артмарк", къща Ватев в София се открива изложбата "Дило Дилов – Долорес Дилова. Баща. Дъщеря. Художници". Това е рядка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
