Бандонеонистът Стоян Караиванов и диригентът Пламен Джуров начело на радиосимфониците – директно от зала "България"

Изключително интригуваща, цветна и разнообразна програма ще ни предложи този петък Симфоничният оркестър на БНР. За своя втори концерт от новия си творчески сезон музикантите са подготвили творби на Хераклит Несторов, Даниел Бинели, Астор Пиацола и Жорж Бизе. Диригент ще бъде Маестро Пламен Джуров, а като солист ще чуем младия и талантлив Стоян Караиванов (бандонеон), чието име напоследък става все по-популярно у нас и в чужбина. Той ще изпълни "Tres movimentos concertantes" – Концерт за бандонеон и оркестър от Даниел Бинели и популярното танго на Астор Пиацола "Adios Nonino". В програмата са включени още "Поема-ноктюрно" от Хераклит Несторов и "Арлезианката" – сюита 1 и 2 от Жорж Бизе.

Стоян Караиванов е само на 25 години, но дисциплината и любовта, с която се посвещава на музиката, са неотменна част от богатството на музикалния живот. Обучението си по бандонеон започва през есента на 2020 при проф. Фабио Фурия в консерваторията "Джовани Пиерлуиджи да Палестрина" в Каляри, Италия. Той е единственият български бандонеонист, многократно е награждаван в национални и международни конкурси по баян и акордеон, носител е на почетна грамота от Българска академия на науките и изкуствата за високо изпълнителско майсторство.

През 2021 Стоян завършва майсторския клас на световно известения бандонеонист Хуан Хосе Мосалини. Следващата година работи с маестро Даниел Бинели, бандонеонист в секстета "Танго Нуево" на Астор Пиацола, както и с Хуанхо Мосалини, преподавател по бандонеон в консерваторията "Едгар Варез" в Париж.

"Той е от онези млади музиканти, които са в непрекъснато търсене и самоусъвършенстване", казва за Стоян Караиванов след един свой майсторски клас проф. Фридрих Липс, завеждащ Катедрата по баян и акордеон в Руската музикална академия.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" и в продължение на 34 години бе диригент на Камерния ансамбъл "Софийски солисти", с който има стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка и Азия. Като композитор и диригент е носител на много престижни награди, а негови авторски произведения са изпълнявани и записвани в цял свят: Соната за пиано (1975); "Елегия" за оркестър (1980); "Токата" за оркестър (1982); Фантазия за оркестър (1985); Четири Балади, концерт за саксофон (2013) и други.

Част от личния архив на Хераклит Несторов се съхранява в Централния държавен архив. Сред композициите му са "Един летен ден" (1921), "Пиеси за пиано" (1926), "Ноктюрно" за виола и пиано (1928), "Епизоди" за пиано и "Поема-ноктюрно", която в петък вечер ще звучи след няколко десетилетно прекъсване (за първи път творбата е била изпълнена в София през 30-те години на ХХ век под диригентството на Саша Попов).

Роденият през 1946 година Даниел Бинели е звезда в Аржентина и единствената жива легенда от оркестъра на Астор Пиацола. Козпозитор, диригент и бандонеонист, изпълнител на танго и класическа музика, той също така е и всеобщо признат като най-изтъкнат представител на музиката на Пиацола. През 1989 се присъединява към неговия New Tango Sextet и прави международно турне. Дирижирал е в Сицилия операта му "Мария де Буенос Айрес" с участието на Милва в главната роля. Самият той талантлив композитор, Бинели създава и аранжира музика за солови инструменти, квинтет, камерни и симфонични оркестри, танцова и филмова музика. Неговата гъвкавост му позволява да работи от всички танго стилове до настоящето. Даниел Бинели е автор на три концерта: един за бандонеон, един за пиано и един за китара и оркестър. Редица международни оркестри, ансамбли, танго състави и солисти му поръчват да напише специално за тях произведения или аранжименти, а през 1995 музикантът получава престижната награда Konex Award - Merit Diploma като един от най-важните танго изпълнители на десетилетието.

"AdiosNonino"(Сбогом, Нонино) e един от шедьоврите на Астор Пиацола. Творбата е написана през октомври 1959 година, непосредствено след като Пиацола научава за смъртта на баща си. По онова време композиторът е на турне в испаноезична Америка и след презентацията в Пуерто Рико с Хуан Карлос Копес и Мария Ниевес Рего получава вестта, че баща му – Висенте Пиацола, с прякор Нонино, е починал при катастрофа с велосипед в родния му град – Мар дел Плата. Шокиращата новина, заедно с неуспеха на турнето, икономическите проблеми и носталгията довеждат Пиацола до дълбока депресия. Научавайки ужасната вест, той съчинява произведението само за около 30 минути, като почит към баща си. Поради меланхоличната си мелодия и факта, че композиторът го е написал толкова далеч от родната си страна, докато страда от тежка депресия, "Adios Nonino" винаги събужда у слушателите силно чувство на носталгия и се е превърнало в символ на Аржентинската диаспора.

Жорж Бизе написва музиката към пиесата на Алфонк Доде "Арлезианката" през 1852 година, по поръчка на директора на Парижкия театър "Водевил" – Карвальо. В 27-те номера са изразени чувствата на главния герой – Фредери, неговото отчаяние и страст, а също така е обрисуван и характерът на по-малкия му брат – Жане – мечтателно момче с болезнена душа, когото Доде нарича "простодушен". Тези два образа получават своя собствена музикална характеристика и играят ролята на лайтмотиви. Успоредно с тях широко се разгръщат и картини от провансалския бит, обрисувана е природата – ясното свежо утро, горещият слънчев ден, празничният звън на камбаните, подвикванията на пастирите, които се разнасят в прозрачния въздух. Музиката е пропита със светлина и оптимизъм, в нея напира страстната сила на живота, който тържествува независимо от личните трагедии. "Арлезианката" на Бизе казва нова дума във френското изкуство, в което до този момент не е имало такова съчетание от ярки образи и – същевременно – тънък психологизъм.

Независимо от факта, че оркестърът на театър "Вариете" наброява само 26 човека, Бизе се справя с написването на партитурата блестящо. Неговата оркестрация поразява със своята лаконичност и ефектност. Премиерата на спектакъла е през септември 1872 година. За съжаление тя не се радва на успех, тъй като публиката не разбира нито драмата, нито музиката. На буржоазните зрители, които искат "красиво зрелище", не им допада история за обикновени хора – те очакват на сцената да се появи някаква съблазнителна героиня, което така и не се случва. А музиката направо им пречи – тя е прекалено много и се използва не само в действието, но и в антрактите. След няколко представления посетителите изобщо престават да ходят в театъра. Бизе обаче знае цената на своята музика. Ето защо той съставя сюита, която включва четири от номерата на музиката към драмата. Сюитата е изпълнена за първи път на 10 ноември 1872 година, по време на симфоничен концерт, дирижиран от Жюл Етиен Паделу. Десет години след смъртта на Бизе – през 1855 година, е изпълнена и Втората сюита, съставена от неговия приятел Ернест Гиро.

Концертът се излъчва директно по програма "Христо Ботев".