Как мислим човешкото тяло?

"Моето тяло е мястото без изход, на което съм осъден. Мисля, че в крайна сметка именно срещу него и за да бъде то заличено, са били създадени всички онези утопии… Утопията е… място, където аз бих имал тяло без тяло, едно тяло, което ще е красиво, светло, прозрачно, блестящо… колосално по своята мощ, безкрайно по своето траене, освободено, невидимо, защитено, винаги трансфигурирано; и е възможно първата утопия, онази, която е най-неизкоренима в човешкото сърце, да е точно утопията за безтелесното тяло.“

Откъс от "История на сексуалността" на Мишел Фуко, в превод на Антоанета Колева.

Ние живеем едновременно в телата си, но и извън тях, за да живеем по някакъв начин с идеята за изход. С разбирането ни за нашата смъртност. Разбира се, идеите за тялото са много. В различните исторически епохи то се мислило и се е преживявало по различен начин, тръгвайки от античността, където то е било естетическото съвършенство, преминавайки през християнството, където тялото е място на страдание, стигайки до днес, епохата на тялото, когато сме обсебени от тялото и можем да си зададем въпроса, какво е тялото и как го мислим сега?

Заедно със събеседниците: доц. д-р Боян Манчев, философ и драматург, Стоян Ставру, доктор по право, доктор по философия, доцент в БАН и Слава Савова, архитект и изследовател в БАН, се опитваме да отговорим на този въпрос.

В предаването се обсъждат и границите на тялото. Смислите, които се раждат във връзка с тялото. Тялото, властта и политиките. Принадлежат ли ни телата? Какви са правата над тялото? Отправя се поглед към медицината и архитектурата и как местата, които обитаваме, са свързани с продължителността на живота ни.

"Тялото не е субект, нито обект. То е място на актуализиране на опита, място на случването и на съ-съществуването на неповторими събития. Тялото е неприсвоимо, то не е на себе си: тялото е "не на себе си".

Цитат от книгата "Тялото-метаморфоза" на Боян Манчев.

Чуйте предаването от звуковия файл.