"Моето тяло е мястото без изход, на което съм осъден. Мисля, че в крайна сметка именно срещу него и за да бъде то заличено, са били създадени всички онези утопии… Утопията е… място, където аз бих имал тяло без тяло, едно тяло, което ще е красиво, светло, прозрачно, блестящо… колосално по своята мощ, безкрайно по своето траене, освободено, невидимо, защитено, винаги трансфигурирано; и е възможно първата утопия, онази, която е най-неизкоренима в човешкото сърце, да е точно утопията за безтелесното тяло.“
Откъс от "История на сексуалността" на Мишел Фуко, в превод на Антоанета Колева.
Ние живеем едновременно в телата си, но и извън тях, за да живеем по някакъв начин с идеята за изход. С разбирането ни за нашата смъртност. Разбира се, идеите за тялото са много. В различните исторически епохи то се мислило и се е преживявало по различен начин, тръгвайки от античността, където то е било естетическото съвършенство, преминавайки през християнството, където тялото е място на страдание, стигайки до днес, епохата на тялото, когато сме обсебени от тялото и можем да си зададем въпроса, какво е тялото и как го мислим сега?
Заедно със събеседниците: доц. д-р Боян Манчев, философ и драматург, Стоян Ставру, доктор по право, доктор по философия, доцент в БАН и Слава Савова, архитект и изследовател в БАН, се опитваме да отговорим на този въпрос.
В предаването се обсъждат и границите на тялото. Смислите, които се раждат във връзка с тялото. Тялото, властта и политиките. Принадлежат ли ни телата? Какви са правата над тялото? Отправя се поглед към медицината и архитектурата и как местата, които обитаваме, са свързани с продължителността на живота ни.
"Тялото не е субект, нито обект. То е място на актуализиране на опита, място на случването и на съ-съществуването на неповторими събития. Тялото е неприсвоимо, то не е на себе си: тялото е "не на себе си".
Цитат от книгата "Тялото-метаморфоза" на Боян Манчев.
Чуйте предаването от звуковия файл.
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за чуждестранните агенти и други законодателни инициативи – разговор в "Нашият ден" с адвокат Александър Кашъмов , правозащитник и активист, изпълнителен директор на Програма "Достъп до информация", резервен..
Въпросите за връзката между политика и психично здраве заемат централно място в новия, 16-и брой на списание "dВЕРСИЯ". Изданието разглежда какво означава да живееш с психично заболяване или да се грижиш за някого в подобна ситуация в съвременна България. То поставя под въпрос взаимодействието между индивидуалистичната култура, неолибералния..
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" се проведе интересен разговор с архитект Анета Василева – преподавател в УАСГ и НБУ, архитектурен историк и критик. Повод за интервюто беше книгата ѝ Kicked A Building Lately? – Архитектурната критика след дигиталната революция . Арх. Василева сподели, че книгата предоставя възможност..
В рубриката "Епизоди от живота“ на предаването "Нашият ден" ни пренесоха в Испания, където се разгръща мистериозният свят на Кармен Мола и четвъртия ѝ роман "Мълчанието на майките". Но кой всъщност е Кармен Мола? И какво могат да очакват читателите, които за първи път разгръщат нейна книга? Преводачката на книгата, Анелия Петрунова, разказа в..
Божана Славкова е поет, музикант и артист, отличен на големия международен поетичен конкурс Milli Dueli. В "Нашият ден" Славкова разказва за темите на деня, които я вълнуват, за каузата Green Peace, както и за новооткритото пространство за култура и екология "Магнит" "Магнит" е ново общностно младежко пространство, което се намира на..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg