В журналистиката е важно да задаваш точните въпроси. Най-добрите, които можеш. Да изясняваш кой, къде, какво, как и защо. Да слушаш. Да не спираш да слушаш. Пък хората – читатели, слушатели, зрители – сами ще достигнат до заключенията. Ти си там единствено за да им помогнеш, да сведеш информацията, която им е нужна. Нищо повече и със сигурност нищо по-малко от това.
Има обаче едни образи, които само конкретен източник може да ти изгради. Да ти говори чрез тях, да ти въздейства и да ти припомня онова, което дори може да искаш да забравиш. Фотографията създава образите, чрез които общуваме днес, в някои случаи дори без помощта на езика. Тя запечатва присъствието, но разказва и за онова, което отсъства понякога. Фотографията улавя мига, но важното винаги е било кой миг точно, какво казва той за паметта ни и как и какво във въображението ни събужда.
Как общуваме чрез фотографията и остава ли нещо недоизказано? Как интерпретира тя видяното и какви образи ни представя? Валидни ли са те за миналото ни, или всъщност все за настоящето ни разказват? Колко голяма може да бъде провокацията и от кого зависи тя всъщност?
Антоан Божинов, фотограф, главен асистент в катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ и основател на фондация "Фодар", е на мнение, че фотографията може да бъде както монологична, така и диалогична. Може да бъде и много широк разговор, в който преди всичко човек търси резонанс с нещо, което така или иначе живее вътре в него.
В новата си книга "Фотографският образ в комуникационен контекст" Божинов изследва по какъв начин фотографията се настанява в общественото пространство. Той тръгва от нейните начала, но не толкова за да разбере каква е природата ѝ, колкото какво я е накарало да стигне до мястото, където се намира днес. Авторът се вълнува от начините, по които общуваме чрез образите във фотографията и как те се възприемат.
Като едно от основните средства за комуникация в съвременността, фотографията е език, който предполага познания по отношение на граматиката, синтаксиса и реториката. Фотографът може да говори чрез кадъра си и да изрази себе си и бунта на времето, в което живее, само когато опознае рамките на фотографския език, а след това се научи и да излиза от тях.
Книгата на Антоан Божинов преминава през историята на фотографията, за да разкрие нейните превъплъщения в съвременността, обговаря социализирането на фотографския образ в обществения контекст, за да сведе информацията, която читателят да превърне в лични въпроси. Голите снимки на социализма също намират място между страниците ѝ, а провокацията е всичко, от което имаме нужда във фотографските образи, чрез които общуваме днес.
Повече за това чуйте в звуковия файл.
Росица Златанова , председател на Съвета на европейската научна и културна общност, представя в "Артефир" специалния концерт BEST OF JAZZ – на 14 декември от 19 ч. в Първо студио на БНР. По време на празничния концерт отличието "Златна монета култура" за активно международното културно сътрудничество ще бъде връчено на Посолството на..
В епизод 568 "Трамвай по желание" представя на своята публика младия творец Александър Ботйов. Александър е роден през 2002 в гр. София. Твори стихове от дете, а в гимназията пише и първите си хумористични коментари, журналистически материали и интервюта. Съвсем логично записва журналистика в СУ "Св Климент Охридски". От тук..
"Топъл, слънчев ден. От ония дни, в които сетивата ти са изострени за мириса на кристалния въздух и многоцветието на слънчевия лъч през миглите ти." Днес от 18 часа в НДК ще бъде представена книгата "Психотерапевтичен роман/с/" на Росица Чернокожева. Часове преди представянето авторката гостува в "Артефир". Чернокожева е..
На 13 декември в Сатиричен театър "Алеко Константинов" е премиерата на моноспектакъла "Бушон за смяна" от Михаил Тазев. Режисьор Елица Йовчева споделя, че това е един комедиен прочит на нашето забързано ежедневие, на нещата с които се сблъскваме, а именно - събуждам се, закусвам на крак. Битка в градския транспорт. Тичам на адрес. Няма добро утро...
90 заглавия бяха прочетени от журито, а 12 – номинирани за годишната литературна награда "Хеликон". Носител на статуетката "Орлето на Хеликон" за 2024 година стана Георги Господинов за романа си "Градинарят и смъртта" – книга, която говори на трудни и болезнени теми и разкрива грижата като нещо естествено за Човека. "Литературата е..
На 14 декември "Колегиум музикум Берлин" под диригентството на дългогодишния си ръководител Донка Митева ще се представи за първи път в почти пълен състав..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg