Има една прочута фраза, че никой не е пророк в собствената си страна, и тя като че ли доказва правотата си по отношение на българската наука. У нас съществува и друг парадокс, по силата на който образованието ни е в задълбочаваща се криза, а същевременно имаме учени на световно ниво. Доказателство за това е, че 52-ма учени от Българската академия на науките отново бяха включени в първите 2% на класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата година.
Как без масово образование, прилични нива на просвета и знание продължаваме да имаме блестящи учени – вероятно е тема за дисертация. Факт са обаче високите постижения на учените от Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, които работят в изключително важни съвременни области като биомедицината, хуманната медицина, здравеопазването, биоинформатиката, изкуствения интелект и математическото моделиране.
В "Лабиринти на познанието" представяме двама изследователи от ИБФБМИ, които са сред двата процента най-изявените учени в света според класация на Станфордския университет за 2021 г. (публикувана през 2022 г.).
Това са акад. проф. дмн дтн Красимир Атанасов – въз основа на оценка на цялата му научна дейност в областта “Изкуствен интелект и обработка на изображения” и проф. д-р Олимпия Роева, включена в класацията за влияние на учения върху развитието на световната наука през предходната година. Те са от секция "Биоинформатика и математическо моделиране“
В предаването гостува и проф. Диана Петкова, която – наред с другите ѝ отличия – часове преди гостуването бе удостоена с почетен знак на БАН "Марин Дринов на лента“. Тя е носител и на Почетния знак на Президента за значимите ѝ заслуги към образованието и науката и за цялостен принос за развитието на науката и Съюза на учените в България.
Чуйте какво разказаха тримата учени за трудния път в науката, признанието и оценката на международната колегия и за липсата на напредък в развойната дейност, която да транслира достиженията на фундаменталната наука в практически знания и приложения.
Снимки – БАН

Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си..
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg