Умът и душата ти да са в пълна хармония – това навярно е всичко, което човек може да иска в живота. Звучи някак лесно, но всички добре знаем, че по-трудно от постигането на този баланс едва ли има. И все пак не спираме да се стремим към него, всъщност в това се крие и магията на човешкото съществуване. Макар всичко на този свят да е преходно, да се повтаря, да е въпрос на избор и лично светоусещане, има някои величини, които си остават все така непрестанно ценни, нужни, обичани. Като дома например. Онзи уют, който създаваме в нас, за да го вдъхнем и на пространството, което не просто обитаваме, а в което живеем. Ако можем истински и споделено, ще е най-добре.
Домът е там, където е сърцето, казват хората и това не е случайно. Какво се случва обаче, когато някой ти отнеме дома? Без да се интересува как ще се почувстваш, какво ще изгубиш, как и къде ще живееш оттук нататък. Без да те попита дори. Какво се случва, когато имаш секунди живот да избереш какво от собствения си дом да вземеш със себе си? Къде отиваш, какво търсиш, как пазиш дома в себе си жив?
Документалният проект на фотографа Валери Пощаров "Молитва за дома" дава думата на хората, които от немалко време насам не могат да се завърнат у дома – там, където не просто е сърцето, а родината, на която – колкото и да не искаш понякога – неизменно принадлежиш. Камъкът си тежи на мястото, но когато мястото ти е отнето, губиш тежестта си, а често и смисъла, който те крепи.
"Молитва за дома" разказва за украинските бежанци, които бягат от войната и намират утеха в бреговете на Черно море. Кадрите представляват цветен диптих, в който портретът на молещия се звучи в симфония с пейзажа на морето, което отразява състоянието му. Всяка една от фотографиите си заслужава погледа, сърцето и най-вече проглеждането.
"За мен беше изключително щастие да съпреживея един миг с тези хора, защото твърде често фотографията се изплъзва от съдържанието по един много дистанциран начин. В случая това, което за мен имаше много голямо значение и за което казвам, че споделих този момент, макар и труден, беше именно съпреживяването на една ситуация. Т.е. да се заснеме не само един портрет, не само една визия, а нещо, което се случва отвъд чистата визия и което я кара всъщност да настръхне по много специфичен начин", каза в "Какво се случва" Валери Пощаров. Той обясни, че целият процес по заснемането на "Молитва за дома" е протекъл като пърформанс, в който хората, застанали пред обектива на камерата, са се обърнали преди всичко към себе си, за да отправят своята тиха молитва.
"Самият бряг не беше този бряг, който сме свикнали да виждаме – пълен с туристи и със смях, а в него пътуваха безпътно, по един много странен, реещ се начин тези украинци, сами или на групи. И плахо понякога отправяха поглед към хоризонта, зад който се крие техният дом. Това беше много съкровен за тях момент, винаги усещах една разходка, която беше не само по този плаж, а една разходка, която ги връщаше там, откъдето всъщност бяха тръгнали", добави още Пощаров.
Проектът му няма намерение да превзема пространството на някоя галерия, а само сърцата на хората. Той се разпространява онлайн и вече е публикуван в украинските медии, с което се превръща в един мост за връзка с онези, които са от другата страна на дома.
"Има нещо, което мисля, че всеки човек на изкуството трябва отговорно да търси, и това е как от изкуството да направиш култура. А културата е именно споделеното изкуство, изкуството, което е намерило своето място. Този път по някакъв начин минава и през всички хора, включени в проекта, и през възможността той да протегне ръка към хората, които са останали в Украйна и които не могат да видят близките си. Чрез това вярвам, че проектът намира своето място и ако той вълнува – значи вероятно се доближава до това, което наричаме изкуство."
Още от Валери Пощаров можете да чуйте в звуковия файл. В него ще разберете защо хората сме просто едни търсачи на цветове и времето е много относително понятие.
Проектът "Молитва за дома" се осъществява с подкрепата на Национален фонд "Култура".
В епизод 567 "Трамвай по желание" среща своята публика с универсалния сценичен талант Атанас Палюшев. Кой е Палюшев? В своя творчески профил Атанас е лирико-драматичен тенор, школуван в класическото пеене. Завършва първо ВИТИЗ, а после и Консерваторията със специалност оперно пеене. Специализира в прочутото Миланско оперно училище към..
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg