"Дядо Иван" е митологизираният образ на Русия, който е устойчиво залегнал в колективното съзнание на българите, живеещи под османска власт. Според мнозина този мит се е появява през Възраждането, но не всички са съгласни с това. Според дееца на Върховния македонско-одрински комитет капитан Йордан Трифонов (1908 г.) появата на "дядо Иван" произлиза от аналогия с царуването на Иван III или Иван IV.
В издадената през 1954 г. в Москва "История на България" се твърди, че за начало на легендата тръгва през 1472 г., когато е женитбата на Иван III за племенницата на последния византийски император – София Палеологина. Чрез този брак Иван III формално получава по сватовска линия историческото право да се възкачи на трона на вече несъществуващата Византийската империя, завладяна от османците през 1453 г., както и моралното задължение да освободи балканските народи от чуждоземните нашественици.
Приносът за историческата проекция на мита имат както Търновският митрополит Дионисий Рали, така и на изключително влиятелният османски магнат и приближен на великия везир Михаил Кантакузин Шейтаноглу.
Днес образът на "Дядо Иван" е основната теза на русофилството в България.
В предаването участват историците проф. Никола Алтънков, Цочо Билярски, Янко Гочев и издателят Никола Григоров.
Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Изложба в памет на художника Здравко Батембергски, организирана от неговата внучка Ирена Милянкова, ще се открие тази вечер от 18:30 ч. на бул. "Черни..
Темата на редактора тази сутрин е "Стенопис в дивото" или THE RURAL MURALS PROJECT – независим проект на художника Кром Багелски, който той осъществява в..
Фотографът и художник Виктор Леви откри самостоятелна изложба на 13 март 2025 г. в София, наречена "Най-ценното". Изложбата се състои от 40 маслени платна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
