Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Еврика! Успешни българи: Илия Кичев

Снимка: личен архив

"В науката сме стъпили на стабилна основа и просто гледаме към звездите, но звездите никога не са били сигурни", казва Илия Кичев. Той е млад човек, завършил с бакалавърска степен Факултета по химия и фармация към Софийски университет "Св. Климент Охридски", а сега продължава образованието си в магистърската програма по изчислителна химия в същия университет. Стипендиант е на фондация "Еврика" и носител на отличието за постижения в овладяването на химията и химичните технологии на името на акад. Ростислав Каишев. Илия Кичев казва, че изкушен не само от природните, но и от точните науки. Питам го как обикновено се представя – като химик, математик, просто като човек, изкушен от природните науки, и дали в неговия кръг от приятели и познати да бъдеш химик означава, че се занимаваш с нещо важно и наистина интересно.

"Много от приятелите ми казват, че съм по-скоро математик или информатик, отколкото химик", шегува се Илия и разказва, че много му е харесала идеята да може да комбинира и изучава и двете науки.  "Установявам, че е много важно в науката човек да не задълбава само в едно нещо и да не си мисли, че това е единственото нещо, което е важно. Ценното днес е да могат да се комбинират различни подходи. Има една история за създаването на първите скоростни влакове в Япония и защо формата им е такава – оказва се, че дизайнерът им е бил запален по орнитологията", обяснява Илия и дава пример как формата на птицата земеродно рибарче е вдъхновила онзи човек за създаването на най-подходящия дизайн на скоростните влакове. И това е хубав пример как може да се черпи вдъхновение не само от една-единствена научна област.

Карам Илия Кичев да разкаже за това какво го привлича в изчислителната химия – една наука, която не разчита толкова на експериментите, колкото на абсолютната прецизност на точните науки – на логиката на компютърните симулации при решаването на химични задачи. А той обяснява, че в това направление на химията продължава да открива голямо предизвикателство, защото често се оказва, че има много неща, които първо са открити в изчислителната химия, а после са установени и на практика. "А това е много интересно, защото обикновено се върви по обратния път", разказва той.

Снимка: личен архив на Илия Кичев

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 1 – Същност и форми на страха

Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..

публикувано на 03.02.25 в 10:25

За връзката между чишкащото момченце Пис и брюкселската дантела

Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..

публикувано на 02.02.25 в 12:15
Пенчо Маркишки

Две лунни и две слънчеви затъмнения ще се наблюдават тази година

През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН.  Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..

публикувано на 02.02.25 в 10:35

Чудомир и "барабанистите"

Своята кариера на художник-карикатурист, а и на "пописващ" пародии и смешки Димитър Чорбаджийски-Чудомир разгръща първоначално най-пълно във в. "Барабан", където работят още фигури като Борю Зевзека (Борис Руменов), Сава Злъчкин, Стоян Шатле и други – повечето днес забравени, но за времето си известни и обичани. За Чудомир, за творчеството му..

публикувано на 30.01.25 в 08:48

35 години дружество "Родолюбец"

На 15 януари 1990 г. в залата на Съюза на българските писатели в София в присъствието на около 100 души – писатели, журналисти, учени, обществени деятели - е учредено Културно-просветното дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". В онези години за сънародниците ни в Молдова, Украйна, Казахстан, Сибир и т.н. в..

публикувано на 29.01.25 в 12:10