Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Почистваме черноморските плажовете "Аркутино" и "Камчийски пясъци" на 26 и на 28 декември

Кампанията "Чистата Коледа" ви кани да се включите в почистването на двата плажа, облечени в празнични коледни облекла.

Кампанията е под мотото "Морето не е за една ваканция".

Инициативата "Чистата Коледа" съществува от 2018 г.
Организатори са сърфистката организация WIND2WIN  и блогът Lessplastic Bulgaria.

Тя е едно от най-посещаваните коледни екологични събития у нас.

Всяка година доброволците на кампанията събират отпадъци с приблизително тегло половин тон. До този момент са събрани общо 2000 кг пластмасови отпадъци, а доброволците, взели участие в почистванията са били над 150 човека от цяла България.


Тази година доброволци ще почистват два плажа на две различни дати: 26 декември – плаж "Аркутино" край Приморско, и 28 декември – плаж "Камчийски пясъци" край Варна. Началният час е 10.00 часа и за двата плажа.

"Идеята на кампанията е да обърнем внимание върху замърсяването на Черно море и да мотивираме повече хора, да дадат своя коледен подарък на природата – чрез почистване на избрани плажове, което този път ще могат да направят в два дена." – споделя един от организаторите Илияна Стоилова и добавя: "Проблемът със замърсяването на морето е актуална тема не само през лятото. През зимните месеци, макар и без туристи, плажове ни са покрити с боклук. Вярвам, че е важно е да показваме на децата, че плажовете ни са места за спорт, отдих, и социален живот и трябва да ги пазим чисти. Чистотата на морето е свързана пряко с човешкото здраве."


Инициативата "Чистата Коледа" помага на природата, а и носи много усмивки и добро настроение на участниците – всички които проявят желание да се включат в двете почиствания се приканват да дойдат на плажовете облечени в коледен дрескод, а след приключване на почистването, ще има тържество и награди.

Събитието е любимо на децата, най-малките са едни от най-нетърпеливите да дойдат на заветните дати – дегизирани като Дядо Коледа, Рудолф, Снежанка или джудженца – и да се впуснат в приключения. Кампанията "Чистата Коледа" има важна комуникационна мисия, тя е особено ценна за децата, не само защото е много забавна, но и заради образователния аспект – децата научават любопитни факти за морето, растителността и обитателите му, както и да пазят природата.

Според мониторинга за морски отпадъци на Института по биоразнообразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през зимата по българските плажове се срещат голям брой отпадъци. Силното вълнение, вятърът, морските течения и локацията на плажа са водещи фактори при замърсяването. Според ИБЕИ, на плаж Аркутино са открити 289 отпадъка за 100 м от плажа, на плаж Алепу – 188 отпадъка / 100 м, а на плаж Златна рибка – 110 отпадъка за 100 м от плажната ивица.


Проучване на учени от Института по океанология във Варна показва, че делфините в Черно море поглъщат пластмасови отпадъци.

През 2020 и 2021 година учените от института са изследвали стомасите на 31 мъртви делфина от видовете афала (Tursiops truncatus) и муткур (Phocoena phocoena). Труповете на делфините са локализирани на север от Варна, заплетени в мрежи за улов на калкан. В стомасите на 26 от делфините (83,87%) са открити пластмасови фрагменти. Размерът на пластмасовите фрагменти варира между 1µm – 5mm (микропластмаса) и 5mm – 25mm (мезопластмаса).


Удавяне след заплитане в рибарски мрежи е основната причина за смъртта на делфините в Черно море.

Общото количество на погълнатите пластмасови частици у всички делфини възлиза на 197 фрагмента. Средният брой погълнати пластмасови частици е 6.35 парченца за делфин. Най-често срещани са синтетичните влакна. Те се образуват при разграждане на рибарски принадлежности в морето (рибарски мрежи, въжета и съоръжения за аквакултури) или попадат там от сушата. Основен източник на синтетични влакна са дрехите ни. При пране, чрез отпадните води в околната среда, може да попадат над 1900 синтетични влакна на дреха или до 0.1 мг влакна на 1 грам текстил. Малките влакна попадат чрез отпадните води в реките или директно в морето.


"Морето и отпадъците в него и на брега стоят целогодишно. Премахването на отпадъците от плажовете е мярка, която предотвратява разпадането на пластмасата на малки парченца. Инициативи като "Чистата Коледа" имат санитарен, но и силен социален акцент. Разпространяването на информация и ангажираността с проблема са първите крачки към решаването му" – споделя Никола Бобчев от Lessplastic Bulgaria.

Научно изследване, публикувано през ноември в сп. "Нейчър комюникейшънс", показа как се отразява на китовете морското замърсяване.

Сините китове поемат до 10 млн. частици пластмаса на ден. Те са и най-големият консуматор на микропластмаси - един кит поема до 43.6 кг пластмаса всеки ден. Пластмасата се намира в храната на кита.


През 2022 г. изследване на Нидерландската национална организация за здравни изследвания и направено от учени от Свободния холандски университет откри за първи път микропластмаси в човешката кръв. Проучването е публикувано в списание Environment International.

Половината от човешките пробите са съдържали PET пластмаса, която се използва в еднократните бутилки за напитки. Една трета от кръвните проби съдържа полистирол, използван за направата на опаковки за храни и други продукти. А една четвърт от пробите съдържат полиетилен – материала на найлоновите торбички.

Следете официалното фейсбук събитие "Чистата Коледа" за всички подробности.

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25