Кой и как помага на непълнолетните деца, които идват в България и търсят закрила?
“Картината в България много се промени във връзка със започването на войната в Украйна. Януари месец миналата година приемахме предимно деца от държави от Близкия изток. В последната година се увеличи изключително много броят на децата бежанци, тъй като България прие и много деца от Украйна“, казва в ефира на “Нашият ден“ Кристина Гологанова, социален работник, управител на фондация "Рийчаут".
“Разполагам със статистически данни, подадени към Върховния комисариат към декември 2022 г., в които се вижда, че от тези близо 149 000 души от Украйна, потърсили закрила у нас, 52 500 са деца. Към това число можем да прибавим и броя на децата от други държави, който, пак по данни на Върховния комисариат и на УНИЦЕФ, е около 5000 за миналата година. Виждаме колко различна е картината в последната година“, казва още тя.
“Грижата за децата бежанци не е еднаква. България все още няма изградена процедура, която да е устойчива и системна за тях. При нас всичко някак се случва на парче. В другите държави, колкото и да е трудно, има ясна система за прием.
В Испания например непридружените деца биват още от самото начало настанявани в малки жилища от семеен тип, заедно с деца от Испания“, посочва тя.
У нас...
“В България сме избрали по-различен подход, в който непридружените деца се настаняват основно в две места, създадени през последните години. Това са т.нар. “сигурни зони“ на територията на два от центровете на Държавната агенция за бежанци, откъдето децата изчезват“, заявява Гологанова и пояснява:
“Те изчезват, предимно придвижвайки се с помощта на трафикантите на хора. По тези пътища се случват непрекъснато злоупотреби. Можем да си представим как едно дете се придвижва с непознати и е в ръцете на трафиканти.
Това е системен проблем, който в България започна ясно да се очертава още от 2014-2015 г. Хиляди са децата, които изчезнаха по този начин“.
“Изключително важен е първият момент за грижата за детето. Ако се гледат всичките международни стандарти и препоръки, ще се види види, че грижата трябва да започне още от първия момент. Уставяването на връзката с детето трябва да започне веднага, за да може да се създаде доверие между тези, които доставят грижата и самото дете. Впоследствие процесът трябва да продължи с настаняване в сигурна среда“, подчертава тя и допълва:
“Знаем, че децата не могат да се придвижват сами – има Закон и Конвенция за закрила на детето, която България е ратифицирала. Не можем да се оправдаваме с това, че те не искат да останат тук. Можем ли да кажем така за собствените си деца и да ги пуснем да вървят нанякъде с някой“, пита още Гологанова в интервю за БНР.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
“Трябва да имаме ясна политика по отношение на миграцията, за нас тя все още е заплаха. Основният начин, по който реагираме, е чрез силови мерки на защита на границата и чрез затваряне на очи“, каза в ефира на “Нашият ден“ адвокат Диана Радославова, основател на Център за правна помощ "Глас в България".
Две защитени зони за непридружени непълнолетни у нас..
“В бежанския лагер в Харманли, например, бройката на търсещи закрила е по-голяма от тази в София, но там още няма защитена зона за деца. Говорим за бройка от порядъка на 3200 през 2021 г. и почти същия брой през 2022 г.
Огромната част от тях не са просто 16-17-годишни, те са на 14-15 и до 13-годишни“, казва още тя и посочва:
“Много са важни първите две седмици, в които децата идват в защитените центрове. После излизат от центровете. Това са един конвои с деца, за които си затваряме очите“, казва още тя.
Законодателно...
“Имаме Закон за закрила на детето, в който много ясно е посочена процедурата какво се прави, когато едно дете е непридружено. Имаме система, която е създадена за настаняване в центрове на деца без родители“, посочва още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
Иля е сред защитниците на Мариупол. Когато попада в плен, все още не е навършил двадесет години. Срещнах го в Киев, докато бях в Украйна през август тази година. Иля посещава хъба "YOUkraine", в който се опитват да помогнат на ветераните да преодолеят преживяното в плен, а то е наистина кошмар, който трудно можем да си представим. Разказът на Иля за..
Преди войната от 2022 година Андрей Петцяк е лекар физиотерапевт. След нахлуването на Русия в Украйна той се записва като доброволец в морската пехота на украинската армия и е военен лекар по време на сраженията в делтата на р. Днепър при Херсон. С него се видяхме в Лвов през август 2024 г. при посещението ни в Украйна.. На английско-украински,..
Какви са приликите и разликите между Закона за чуждестранните агенти в Русия, САЩ и проектозакона на ПП "Възраждане", провери и коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" руската журналистка Маргарита Шурупова . "Много ми е забавно, като слушам мнението на ПП "Възраждане", че техният проектозакон не прилича на руския. Всъщност това..
Адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията на жените-адвокати и консултант на предаването "Законът и Темида", съветва наш слушател. Към предаването е отправен следният въпрос: Как може да се установи трудов стаж, придобит преди приемането на новите разпоредби на сега действащия Кодекс за социално осигуряване, ако са изгубени..
През тази седмица се навършиха 80 години от навлизането на Съветските войски в София, събитие, което оставя дълбока следа в българската история. През първите дни на септември 1944 г., в разгара на Втората световна война, Съветският съюз обявява война на България. На 8 септември, само ден преди преврата на 9 септември, съветските войски влизат в..
Днес ще ви запознаем с човек, който олицетворява истинското значение на гражданския дълг. Без да очаква помощ от институциите или някакви награди, той..
"...Готова е! Готова е песента "Човекът на върха"! Смесена, мастерирана... Премиерата ѝ беше по БНР, в предаването "Артефир"... А на живо, пред публика –..
С премиера на спектакъла "Албена" открива новия си творчески сезон Родопският драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян . Постановката по прочутата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg