Как да защитят правата си жителите на кооперация в столичния квартал "Обеля"?

Как да защитят правата си жителите на кооперация в столичния квартал "Обеля", на покрива, на която има движими вещи чужда собственост?

Движимите вещи, находящи се на покривното пространство на бл. 279, "Обеля" 2, са част от заложеното в полза на банката търговско предприятие, като същите са собственост на дружеството "ТИ КОМ" АД. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит с дружеството банката е предприела действия по принудително изпълнение.

Стефания Ветова, домоуправител, и Мариана Дилковска, касиер на блок 279, кв. "Обеля", София, разказват в предаването "Законът и Темида":

"Проблемът произлезе от това, че имаме една площ от нашето покривно пространство, завзета от фирмата "ТИ КОМ" АД, с която имахме сключен договор за месечен наем от 290 лв. През ноември 2021 г. фирмата фалира. Започнахме да издирваме длъжника "ТИ КОМ" АД, който не е плащал към нас своя месечен наем от месец август до месец ноември 2021, когато е фалитът. От тогава сме писали няколко писма до различни институции (прокуратура, МВР), с които молим за помощ как се процедира. Те ни отговарят, че не могат да поемат ангажимент, защото това е гражданско-процесуален казус. Т.е. да си наемем адвокат, да си търсим исканите суми от наем и съответно ние да си поемем инициативата. В Търговския регистър намерихме името на банката, която е кредитор по заема на фирмата.

Чуйте подробности от звуковия файл.

Ето какво е писменото становище на Банката:

"Между банката и дружеството "ТИ КОМ" АД има сключен договор за банков кредит, по който е представено обезпечение залог върху търговското предприятие на кредитополучателя. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит банката е предприела действия по принудително изпълнение с цел събиране на просрочените задължения. Цитираното техническо оборудване, което се намира на покривното пространство на въпросната жилищна сграда, е собственост на дружество "ТИ КОМ" АД. Банката, като заложен кредитор, няма договорни отношения с етажната собственост на блок 279, като предявените от тях претенции следва да бъдат насочени към дружеството, с което е сключен съответният договор."

Специализиран коментар направи и проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара и консултант на предаването "Законът и Темида".

"Този казус е в областта и на гражданското, и на търговското право. На първо място, има сключен договор за наем между етажната собственост и акционерното дружество на съоръженията, които са предмет на спора. Освен това имаме и втори договор между акционерното дружество и банка, която го е кредитирала, и този кредит е обезпечен с особен залог именно върху въпросните съоръжения. Какво е особеното?

Първо, в облигационното право има един принцип, наречен "принцип на относителното действие на договора". Това означава, че претенции по един договор могат да правят само страните по него – тези, които са го сключили, или техни правоприемници. В този казус банката се явява заложен кредитор по отношение на съоръженията, а пък етажната собственост не е сключила какъвто и да е договор с банката – банката не е собственик на съоръженията, тя не е и страна по договора за наем на съоръженията. Така че на този етап етажната собственост не може да има претенции по отношение на банката. 

Имуществото, което е в залог, може да се продава, но продавачът трябва да е собственик. Необходимо е който и да е купувач да преговаря със собственика във връзка с прехвърлянето на собствеността. За съжаление собственикът е неоткриваем. Трябва да бъде направена справка в Търговския регистър относно правното положение на този търговец – дали е в производство по несъстоятелност. Защото, ако има открито производство по несъстоятелност, тогава всички претенции трябва да се заявят в рамките на това производство, за да могат да бъдат присъединени като кредитор и етажните собственици. Ако не – има и друг ред."

Проф. Йосифова смята, че казусът е заплетен и е добре да има консултация с юрист. Въпросът опира най-вече дали има съгласие между страните – основание за доброволното решаване на спора, или следва да се върви по съдебен ред по процедурите, уредени в Гражданския процесуален кодекс и в Търговския закон. Цялата процедура може да отнеме много дълго време, защото, освен материалното право – същината на спора – има и много процесуални пречки и възможности за отлагане на делото... и разглеждането на това дело да отнеме над 5 години.

Чуйте подробности от звуковия файл. 

Снимката е илюстративна