Ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и други.
Доц. д-р Мая Влахова от Института по български език към БАН разказва в ефира на “Нашият ден“ за невидимите страни от изследователската работа в областта на езикознанието и приноса ѝ в живота на всеки от нас
След спечелването на конкурс за докторанти започва нейният съвместен път с ономастиката. По нейните думи това е дисциплина, която не се преподава в задължителните курсове на университетите, но може да бъде избираема, макар че може би днешно време в нито един български университет не съществува дори като такава. Първоначално започва да се занимава с имената на улиците в София, а оттам се насочва и към други типове топоними.
Ономастиката се занимава още с…
“В днешно време ономастиката се занимава и с изследване на всички онези имена на фирми, учреждения, търговски марки - всички собствени имена. Изследват се и имената в художествената литература, това също е важен дял в ономастичната наука. Тя може да изследва имената както в синхронен план, това, което става с тях днес и сега, така и в историческа перспектива“, посочва доц. Влахова.
Динамиката в българските имена през ХХI век…
“Предстои завършването на такъв проект в края на настоящата година. Проследяваме модата на имената при новородените деца в България от 2008 г. и сравняваме с 2018 г. Този период е доста важен, защото това са първите десет години непосредствено след приемането ни в Европейския съюз“, посочва още тя.
По нейните думи личните имена са много зависими от всякакви обществени и културни процеси те са лакмус, който моментално показва промените – и в ценностната система, и големи обществено-политически събития веднага могат да бъдат проследени дори през личните имена на децата.
Важното беше да проследим в детайл какви тенденции протичат – какво става с традиционните имена и изчезват ли те. Има имена, които отмират, но това не е нов процес, той е много естествен. Винаги е имало отмиращи имена, които се заменят от нови“, разказва още тя.
Изчезват ли традиционните имена?
“След приемането на християнството например навлизат огромен брой имена, свързани с християнската религия. Точно тези имена ние считаме за традиционни български, те с вековете са се побългарили но тези, които нахлуват днес, все още не са се адаптирали. Няма и регулация, която да задължава хората да ги адаптират, те ги заемат директно от чуждите езици и култури, така както съществуват там и затова се получава това усещане, че те са твърде много и изчезват нашите стари хубави имена. Това е едно леко преувеличено възприятие.
Това, което категорично можем да кажем е, че мъжките имена са значително по-консервативни от женските. Сред най-често срещаните са имена като Йоан, който вече измества Иван, но също и такива като Петър, Никола, Николай, Божидар и Светослав. Много характерна традиция при мъжките имена е предпочитанието към имената, свързани с българската история и то с царските имена – Асен, Петър, Калоян даже и прабългарската традиция –Тервел и Кубрат“, разказва още доц. Влахова.
При женските имена…
“Там разнообразието е много по-голямо. Там има и традиционни имена. В последните години името Рая има голям подем и се изкачва нагоре в класацията, върви уверено в десетката. Има и много чужди имена в последните десет години в първата тройка са – Никол, Мария и Виктория, които постоянно си разменят местата. В последните години Виктория е номер едно“, обяснява в интервю в БНР доц. Влахова.
Повече за един друг проект, свързан със създаването на топонимен речник – чуйте в звуковия файл.
Осъдителната присъда за журналиста Борис Митов и "Медиапул" коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова , преподавател във ФЖМК. "Това дело е изключително важно в няколко посоки, особено сега, когато говорим за събитията с кмета на Варна и за всички последици от действието на прокуратура, на Антикорупционната комисия и..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Минчо Димчев, Търговище: Съседът ми направи ламаринен гараж в двора си, непосредствено до моята ограда. Направих молба до Общината и до МРРБ. От министерството ми отговориха, че от Общината могат да разрешат въпроса. Зная, че..
Какви са отговорностите на производителите на дефектни стоки? Кое е новото според европейската директива? Проф. Таня Йосифова – експерт по гражданско и търговско право, председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара, консултант на "Законът и Темида", коментира новото в правната уредба: "Става дума за новата директива на ЕС 2024/2853, в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гости са двама млади, но вече наложили се български дизайнери – Калоян Василев и Симеон Димитров . Те са съоснователи на първото българско студио за мебели, което е представило страната ни на престижната Седмица на дизайна в Милано – едно от най-големите събития в света на интериорния и продуктов..
В "Мигранти с таланти" ви представяме Якоб ван Бейлен, който е роден в Нидерландия и живее в България от 2004 година насам. Якоб има завидно богата биография. В родината си се занимава с издаване на правна и парламентарна информация от 1975 до 2004 г., но през годините е бил също хореограф и музикален продуцент на народна музика. През 2001 г...
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Маргарита Димитрова , изпълнителен директор на Фондация "Аполония", представя в "Нашият ден" акцентите в 41-вото издание на фестивала на изкуствата в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
