Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За да останат и да бъдат полезни, учителите се нуждаят от подкрепа

Снимка: @teachforbulgaria

"Учители вече има. Какво следва?" беше надсловът на дискусия, организирана от фондация "Заедно в час" с участието на училищни директори и учители, образователни експерти, университетски преподаватели, синдикалисти и други действащи лица от широкия кръг на професионално или граждански ангажираните с образованието на децата ни.

Основания за твърдението, че учители вече има, са числата – за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%, всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност, педагогиката е втората най-желана специалност, 12 български университета предлагат общо 367 бакалавърски и магистърски програми по педагогика.

В същото време според доклад на Световната банка от 2016 г. само 10% от новопостъпилите учители остават в системата след третата година. Ако има пренасищане с учители за началния и предучилищния етап, то преподаватели по математика, информатика и природни науки не достигат. Почти половината от 15-годишните ни ученици са функционално неграмотни. Общо е усещането за неудовлетвореност от качеството и резултатите на средното образование и сред учителите, и сред родителите.

Всичко това е основание за въпроса какво следва. Как младите хора, избрали педагогиката за свое поприще, не просто да влязат в училищата, но да останат там, да бъдат онези учители, които ще дадат качественото съвременно образование, изграждащо умения, нагласи, компетентност, основа за успешна реализация и пълноценен живот на децата ни.

Накратко това бяха въпросите, около които обмениха опит и мнения участниците в дискусията на "Заедно в час", организирана по международния проект NEST за подкрепа и продължаващо обучение на нови учители. Предлагаме ви гледните точки на някои от участниците, представители на основните звена в подготовката, подбора, подкрепата и наставничеството на новите учители.

Запазваме си правото на следващи въпроси, съмнения и лични наблюдения върху реалността в средното ни училище.

Доц. Силвия Цветанска от Факултета по педагогика на СУ – как висшите училища отговарят на големите очаквания за подготовката на бъдещите учители и на огромния интерес към педагогическите специалности.


Соня Дамянова, ст. експерт по български език и литература, РУО-Враца – пренастройват ли се Регионалните управления на образованието към по-скоро подкрепяща роля спрямо учителите, каквито заявки се чуват напоследък.


Михаил Ненов, директор на ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията", Бургас, първото новосъздадено за ХХI век българско училище – училищните директори носят огромната отговорност за подбора на кадри, за общия климат и стил на общуване, за визията за развитие на училището, за стимулирането на желанието за самоусъвършенстване и развитие на учителите.


Ивелина Пашова, ръководител "Обучение на училищни екипи" в "Заедно в час" – всичко, което се казва и прави във и за образованието, би трябвало да се ръководи от целта на образованието – какви ученици излизат от училище.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Анатомия на страха: Епизод 3 – Страхът в различните култури

Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..

публикувано на 23.02.25 в 10:45

500 археологически експоната показва изложба в НАИМ при БАН

XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие.  Находките..

публикувано на 23.02.25 в 09:35
доц. Стойно Стойнов

Български учени с принос за научен пробив в лечението на ракови заболявания

Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..

публикувано на 23.02.25 в 08:15
Танцът на въртящите се дервиши или церемонията Сема

Коня – градът на Руми

Наричат двумилионния град Коня в Република Турция "културната и духовна столица на страната". Наричат го още "градът на Мевляна" и "градът на дервишите". Наречен е на името на Мевляна Руми – световноизвестният суфитски мистик, поет и философ, живял в Анадола преди близо осем века. Като прозвището Мевляна – водач, учител, той получава заради учението..

публикувано на 22.02.25 в 12:35

Как се "отглеждат" иновации

На 14 и 15 февруари в Софийския университет се проведе академична конференция под надслов "Творчество и иновации – измерения на бъдещето", организирана Националния университетски център за творчество и иновации. Мащабното събитие беше приветствано от представители на изпълнителната власт и академичното ръководство. Изключително богатата програма,..

публикувано на 20.02.25 в 08:54