Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За да останат и да бъдат полезни, учителите се нуждаят от подкрепа

Снимка: @teachforbulgaria

"Учители вече има. Какво следва?" беше надсловът на дискусия, организирана от фондация "Заедно в час" с участието на училищни директори и учители, образователни експерти, университетски преподаватели, синдикалисти и други действащи лица от широкия кръг на професионално или граждански ангажираните с образованието на децата ни.

Основания за твърдението, че учители вече има, са числата – за последните 6 години броят на студентите по педагогика е нараснал с 42%, всеки осми студент учи за педагогическа правоспособност, педагогиката е втората най-желана специалност, 12 български университета предлагат общо 367 бакалавърски и магистърски програми по педагогика.

В същото време според доклад на Световната банка от 2016 г. само 10% от новопостъпилите учители остават в системата след третата година. Ако има пренасищане с учители за началния и предучилищния етап, то преподаватели по математика, информатика и природни науки не достигат. Почти половината от 15-годишните ни ученици са функционално неграмотни. Общо е усещането за неудовлетвореност от качеството и резултатите на средното образование и сред учителите, и сред родителите.

Всичко това е основание за въпроса какво следва. Как младите хора, избрали педагогиката за свое поприще, не просто да влязат в училищата, но да останат там, да бъдат онези учители, които ще дадат качественото съвременно образование, изграждащо умения, нагласи, компетентност, основа за успешна реализация и пълноценен живот на децата ни.

Накратко това бяха въпросите, около които обмениха опит и мнения участниците в дискусията на "Заедно в час", организирана по международния проект NEST за подкрепа и продължаващо обучение на нови учители. Предлагаме ви гледните точки на някои от участниците, представители на основните звена в подготовката, подбора, подкрепата и наставничеството на новите учители.

Запазваме си правото на следващи въпроси, съмнения и лични наблюдения върху реалността в средното ни училище.

Доц. Силвия Цветанска от Факултета по педагогика на СУ – как висшите училища отговарят на големите очаквания за подготовката на бъдещите учители и на огромния интерес към педагогическите специалности.


Соня Дамянова, ст. експерт по български език и литература, РУО-Враца – пренастройват ли се Регионалните управления на образованието към по-скоро подкрепяща роля спрямо учителите, каквито заявки се чуват напоследък.


Михаил Ненов, директор на ОУ "Александър Георгиев-Коджакафалията", Бургас, първото новосъздадено за ХХI век българско училище – училищните директори носят огромната отговорност за подбора на кадри, за общия климат и стил на общуване, за визията за развитие на училището, за стимулирането на желанието за самоусъвършенстване и развитие на учителите.


Ивелина Пашова, ръководител "Обучение на училищни екипи" в "Заедно в час" – всичко, което се казва и прави във и за образованието, би трябвало да се ръководи от целта на образованието – какви ученици излизат от училище.


По публикацията работи: Росица Михова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25

В Салала кола върви нагоре с изключен двигател

Когато бях малка, в научнопопулярно списание (може би "Космос"), прочетох за антигравитационния хълм в Салала. Тогава султанатът Оман ми се струваше толкова невъобразимо далечен и екзотичен! Щом имах възможност да посетя тази държава, освен Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света след Сахара, бях много ентусиазирана да видя това магнетично..

публикувано на 05.04.25 в 12:05
„Вампирова булка“, илюстрация на Любен Зидаров към „Български приказки“ от Николай Райнов, 1974

Скритата сила на вълшебната приказка: Целебните приказки

Целебната сила на вълшебната приказка не е мит, осъзнали са го психотерапевтите от Фройд насам, особено Юнг, който насочва вниманието към архетипите в общочовешкото психическо функциониране. Още оттогава вълшебната приказка е част от професионалния психоаналитичен и терапевтичен арсенал. "Приказката е мост между съзнаваното и несъзнаваното… ние..

публикувано на 05.04.25 в 11:35