Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Светът не забравя: Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид

Арменско цивилно население, ескортирано от въоръжени османски войници през град Харпут (днес Елязъг), към затвора в Мезире, април 1915 г.
Снимка: Уикипедия

24 април е Международен ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. По време на Първата световна война в Османската империя са били избити 1,5 млн. арменци. Турция е признала само за масови гонения, но е отрича, че е извършвала геноцид.

За да решат т.нар. "арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население геноцид. Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия, но отрича това да е геноцид.

Останки от избити арменци в Ерзинджан. Подобни гледки можели да се видят навсякъде из Армения

Крикор Сренц от Пловдив разказва в интервю за БНР как семейната му история се вписва в историята на арменските бежанци.

На днешния 24 април в Османската империя започват арестите на арменски интелектуалци, а малко след това и тяхното избиване. В списъците за ликвидиране присъства и Саркиз Сренц от град Родосто, преподавател с голям авторитет в местната общност и един от на-изтъкнатите преводачи на арменските класици на турски език.

За късмет Саркиз успява да избегне тази участ и по-късно се заселва в Румъния, а неговият племенник Крикор се бори до последно за правото си да остане там, където е роден – при морето. В крайна сметка обаче е принуден да се раздели с гледките, с които е отраснал, и идва в България, където, също като чичо си, преподава.

За двамата арменци и за съдбата на всички арменци, разказва човек, който носи тяхното име, а заедно с името и тяхната болка и копнеж по онези места, от които са били изтръгнати със сила.

Гладуваща жена и детето ѝ по време на арменския геноцид

Това е личната история на един от потомците, намерили убежище в България – Крикор Сренц.

“Историята на моето семейство е съвсем идентична с историята на хилядите арменски семейства, които живеят в чужбина. Моето семейство през два различни етапа на геноцида е пристигнало в България – част от предците ми са дошли тук в край на ХIХ век, а останалата по време на тези събития, които отбелязваме на 24 април. Друга част от семейството ми е от последната вълна, която е дошла тук и е намерила в България своя нов дом“, разказва Сренц в ефира на “Нашият ден“.

Интересното във връзка с неговите корени е, че човекът, на когото е кръстен, е бил един от видните интелектуалци в град Родосто, както и един от най-добрите преводачи от турски на арменски език. Той е превел едни от най-известните произведения на арменските класици на турски език. Като виден интелектуалец е бил в списъка, който е причина на 24 април да отбелязваме тази паметна дата.

Поради разминаване в имената Саркиз Сренц е успял да избегне арестуване, а впоследствие заживява в Румъния. Неговият племенник пък, дядото на Крикор, идва в България с последните бежански вълни.

Чуйте разговора в звуковия файл. 

По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Отново конституционни ребуси

Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента?  Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..

публикувано на 22.11.24 в 12:40

Румен Манов: Дарителството днес изглежда като наивност, но вярвам – идват по-добри времена

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...

обновено на 22.11.24 в 12:22
Мостът на Кольо Фичето в гр. Бяла откъдето стартира двудневния воден маршрут

225 години от рождението на Колю Фичето: Национални чествания в Дряново

През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..

обновено на 22.11.24 в 11:30

Факти и художествената измислица – могат ли да съжителстват в изследователски контекст?

През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев"  в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..

обновено на 22.11.24 в 10:47