Епископ Константин е един от най-талантливите и продуктивни средновековни автори и преки наследници на светите първоучители Кирил и Методий. Името и паметта му заслужават не по-малко почит от името на св. Климент Охридски, но като че ли засега остават донякъде в сянка. Той дори не е канонизиран, макар че има постъпки това да стане.
Междувременно изследователи на творчеството му продължават да откриват доказателства за неговата широка ерудиция и изключително преводаческо и поетично майсторство. Всеки от нас ще си спомни началото на неговата прекрасна "Азбучна молитва":
"Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
да ме лъхне с пламенното слово –
ето, в правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!..."
(превод на Емануил Попдимитров от 1933 г.)
Тя е част от най-стария известен препис на сборника с 51 разяснителни беседи върху евангелието, излезли изпод талантливото авторско и преводаческо перо на книжовника, и известни като "Учителното евангелие". Какво крие тази словесна съкровищница и какво показва нейното проучване разказва за слушателите на предаването "За думите" проф. Лора Тасева от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Тя е ръководителка на международен екип от учени, които са се захванали да анализират, систематизират, издирват оригинали и преписи на Константиновите беседи в рамките на проекта "Словното богатство на "Учителното евангелие" на Константин Преславски: старобългарско-гръцки и гръцко-старобългарски речници индекси", финансиран от фонд "Научни изследвания".
Като част от проекта в София се проведе Международна научна конференция "Учителното евангелие" на Константин Преславски и южнославянските преводи на хомилетични текстове (IX-XIII в.): филологически и интердисциплинарни ракурси", в която участваха изявени учени и млади изследователи от България, Австрия, Белгия, Германия, Италия, Словения, Хърватия и Чехия.
На чудесен български език интервю за предаването дадоха проф. Роланд Марти от Саарбрюкен, почетен доктор на Софийския университет и носител на орден "Кирил и Методий", и проф. Алесандро Мария Бруни от университета "Ка Фоскари", Венеция.
Чуйте записите.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
Лъчезар Лисицов , журналист от "Клуб Z", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" какво е да си парламентарен репортер днес. "Повечето..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg