Намеса впрочем е най-слабата дума, с която да назовем пълното впримчване на учените и науките за езика от идеологическата машина на тоталитарната комунистическа власт, наложена у нас след 9 септември 1944 г. В своето изследване "Езиковедите българисти през първото десетилетие на социализма (1944 – 1954)" проф. Красимир Стоянов се опира на огромно количество документи и свидетелства от времето, за да предостави на съвременния читател достоверна картина на едно още не съвсем забравено, но и изкривявано в интерпретации минало.
На фона на следвоенната оскъдица държавата влага огромен финансов и човешки ресурс в изграждането на научни институции, изследователски и образователни проекти, мащабни форуми. Условието е да се следва съветският модел, да се декларира безусловна преданост и възхищение от езиковедските прозрения на Сталин, нашите партийни вождове и посочените от тях "светила" в науката.
Езикът се оказва най-важният инструмент за постигане на заветната цел – идеално социалистическо общество – чрез пълно превъзпитание на народа. Режимът е безкомпромисен към всяка проява на непокорство или идейно отклонение. Високообразовани, ерудирани и отдадени езиковеди, признати от европейски университети, са заклеймявани като врагове или буржоазни елементи или са били поставяни пред горчивия избор на компромиса в името на науката.
Така безспорните постижения на българската езиковедска мисъл са съпътствани от тежки компромиси с необратими последствия като приемането на новосъздадения "македонски език" и насилственото македонизиране на част от българския народ.
Друга дълбока рана върху българския език и езикознание е съзнателното пренебрегване на старобългаристиката и заклеймяването на всеки опит за осветляване на миналото на един класически европейски език и култура като проява на "великобългарски шовинизъм", посочва ученият. На този предразсъдък за съжаление все още робуват немалко представители на руската наука, които не могат да излязат от клишето за "малката страна България".
Чуйте разговора с проф. Стоянов в звуковия файл.
Националните чествания на Шипченската епопея отбелязват годишнини от най-значителните сражения през 1877 г., но и от построяването на паметника с усилията на целия народ. Паметникът е официално открит от Борис III през 1934 г, строен е цели 12 години. За битката на Шипка, както и за паметника, за символиката на върха, останала в народната памет..
Бразилия е толкова голяма, че е по-лесно да кажем с кои държави от Южна Америка не граничи, отколкото да изброим кои са ѝ съседки. Оказва се, че няма общо КПП единствено с Чили и с Еквадор. Нормално, като се има предвид, че е пета по площ в света, а по брой население е на шесто място със своите 208 милиона жители. Името си страната дължи на дървото..
"През последните 2 години Столична община, дирекция "Аварийна помощ и превенция" е направила изцяло реиновация на 10 скривалища", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" експертът и физик Атанас Кръстанов. Проблемът, според него обаче, не е само тези помещения да бъдат изчистени и подготвени, а това дали няма да се получи отказ на..
В пет епизода представяме историята на българското пиво от навлизането на пивоварството у нас, след освобождението до наши дни. Разкриваме тайните на технологичните процеси в миналото и сега. Във всеки епизод с помощта на потомци, краеведи, историци разказваме личната истории на едни от първите пивовари в България: братя Прошек, д-р Кожухаров,..
Доц. Благой Бурдин от Института по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) към Българската академия на науките пристигна в БНР с единствения водороден електромобил. "Водородният автомобил е електромобил, т.е. има електродвигател, това, което е различното, е, че се зарежда с водород само за няколко минути и в автомобила има горивна клетка,..
Музеите на бъдещето – традиции, иновативни подходи и вдъхновяващи практики. Представяме новата магистърска програма "Съвременни музейни експозиции в..
Той е славист, поет, преподавател, преводач от български на украински език, общественик и член на УС на украинския ПЕН център. На телефонната линия на..
Реставрираната Байракли джамия в град Самоков беше домакин на първото издание на пленера "Нишките на времето", който се проведе от 13 август до 16..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
