Намеса впрочем е най-слабата дума, с която да назовем пълното впримчване на учените и науките за езика от идеологическата машина на тоталитарната комунистическа власт, наложена у нас след 9 септември 1944 г. В своето изследване "Езиковедите българисти през първото десетилетие на социализма (1944 – 1954)" проф. Красимир Стоянов се опира на огромно количество документи и свидетелства от времето, за да предостави на съвременния читател достоверна картина на едно още не съвсем забравено, но и изкривявано в интерпретации минало.
На фона на следвоенната оскъдица държавата влага огромен финансов и човешки ресурс в изграждането на научни институции, изследователски и образователни проекти, мащабни форуми. Условието е да се следва съветският модел, да се декларира безусловна преданост и възхищение от езиковедските прозрения на Сталин, нашите партийни вождове и посочените от тях "светила" в науката.
Езикът се оказва най-важният инструмент за постигане на заветната цел – идеално социалистическо общество – чрез пълно превъзпитание на народа. Режимът е безкомпромисен към всяка проява на непокорство или идейно отклонение. Високообразовани, ерудирани и отдадени езиковеди, признати от европейски университети, са заклеймявани като врагове или буржоазни елементи или са били поставяни пред горчивия избор на компромиса в името на науката.
Така безспорните постижения на българската езиковедска мисъл са съпътствани от тежки компромиси с необратими последствия като приемането на новосъздадения "македонски език" и насилственото македонизиране на част от българския народ.
Друга дълбока рана върху българския език и езикознание е съзнателното пренебрегване на старобългаристиката и заклеймяването на всеки опит за осветляване на миналото на един класически европейски език и култура като проява на "великобългарски шовинизъм", посочва ученият. На този предразсъдък за съжаление все още робуват немалко представители на руската наука, които не могат да излязат от клишето за "малката страна България".
Чуйте разговора с проф. Стоянов в звуковия файл.
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
