Демократичното училище е модел, който съществува повече от век, от десетилетия се практикува на много места по света, а от 10 години и у нас в Центъра за демократично учене, рожба на усилията на ентусиастите от българската Общност за демократично образование (ОДО).
Тази година редовното годишно събитие – Европейската конференция за демократично образование, за първи път се проведе в България. ОДО имаше честта и нелеката задача да подготви събитието, да посрещне близо 170 гости от 15 европейски и други страни и да участва активно в дискусиите. За организаторите това е знак за доверие и подкрепа.
Дали обаче моделът на Демократичното училище има възможност за спокойно и пълноценно съществуване у нас. Дали идеите, които са в основата му, и успешните практики се проучват от отговорните за управлението на българското образование, за да се ползват за подобряване на климата в масовото училище и постиженията на учениците.
Разговорът за образованието на децата ни изглежда е на дневен ред, навярно заради незадоволителните резултати от НВО и зрелостните изпити, но и поради нарастващото усещане, че нещо в стандартното образование не е наред, че вложените средства и човешка енергия не дават резултат. За съжаление мерките, които засега се предлагат от МОН, не влизат в дълбочината на проблемите. Самите цели на образованието остават под въпрос, въпреки декларираните в документи и предписания намерения за нови подходи, методи и обхват на работата с децата и младежите в училище.
Точно затова внимателното проучване на нетрадиционни, нестандартни модели, каквото е Демократичното училище, биха били полезни за осмисляне на масовата практика и евентуалното ѝ подобряване.
В рубриката "Всичко за образованието" продължаваме да търсим и представяме идеи и практики, които да подтикват към истински ангажиран и смислен разговор за образованието на децата ни. В звуковия файл чуйте интервюто с Маги Благоева, съоснователка на ОДО и директорка на Центъра за демократично учене в София, което направихме по време на Европейската конференция за демократично образование 2023.
Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..
Най-добрите български ученици по биология спечелиха 4 медала от най-престижното състезание за годината. На Международната олимпиада по биология (IBO 2025) родните гимназисти отвоюваха 2 сребърни и 2 бронзови медала, съобщават от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки. Олимпиадата се проведе от 20 до 27 юли във Филипините...
Природният феномен "Подводна вкаменена гора" е открит на около 18 метра дълбочина в района между гр. Созопол и островите Св. Иван и Св. Петър. Мястото е уникално в световен мащаб, тъй като вкаменени дървета под вода има на много малко места. Смята се, че нашата "Вкаменена гора" е на около 20 милиона години, според геолозите. Първите..
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
