Те ни съпътстват откак се помним, участвали са в живота ни и са ни носили полза или радост. "Одомашняването" на животните е част от голямата революция, превърнала хората от номади в земеделци.
Днес, когато човек прави какво ли не, докато търси папагала си, гледаме на животните като на приятели, терапевти и утешители.
В същото време Homo sapiens, който съставлява едва 0,01% от биомасата на Земята (нещо като една десетохилядна част от "сухото тегло" на въглерода, изграждащ живите организми), е допринесъл общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.
В момента домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата заемат около 60% от животинската биомаса – т.е. тежат повече от всички диви животни на планетата, взети заедно. Същото горе-долу се отнася и до домашните пилета и те са към 65% от биомасата на всички диви птици.
Човекът открай време смята, че е в правото си да се разпорежда с животинския свят – разделя животните на достойни за боготворене и на годни за жертвоприношение, на такива, които отглежда за храна, работа, транспортиране, вълна и кожа и на такива, които почита в храмовете си и споделя из социалните мрежи.
Историята на опитомяването на дивото не винаги е вървяла гладко, а и досега по поведението на кучето, съдим за нивото на цивилизованост и култура на собственика.
Историята на взаимоотношенията между хората и животните е тема на събитието "Дресирани да обичат" на платформата за наука и култура "Рацио" на 29 август. Чуйте разговор с двете лекторки от програмата Стелла Николова, която специализира в сферата на археозоологията и с д-р Мила Бобадова, ветеринарен лекар и основател на клиники "Добро хрумване!", носителка на наградата на публиката на Български хелзинкски комитет "Човек на годината" за активната ѝ дейност по темата за насилието над животните, вследствие на която особената жестокост към животни и боевете с животни са квалифицирани като престъпление в Наказателен кодекс.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тоби Драйвър , създателят на митичните чудовища Kayo Dot и maudlin of the Well , един от най-оригиналните композитори в съвременната американска..
Във връзка с годишнина от Кюстендилската акция за спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта, къщата музей "Димитър Пешев" представя изложбата..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
