"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в прословутата му книга, влизат много аспекти на трагедията – насилия, убийства, бежански потоци, но най-вече – обезбългаряване на големи територии, съсипване на стопанства и родове, изграждали с векове бита си.
В разговор с професор Светлозар Елдъров, с доцент Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт, с Иван Бунков, журналист и главен редактор на "Нов живот" в Кърджали, и с Георги Андреев, директор на ансамбъл "Филип Кутев", узнаваме както подробности от историческите събития тогава, така и с какви прояви ще бъде почетена паметта на нашите бежанци от гоненията. Узнаваме и че когато това става чрез облагородяващия дух на изкуствата, това говори за сила и надмогване на болезнените спомени, още пазени от родове и семейства из цяла България.
Професор Елдъров се спира и на военния аспект на трагедията, предизвикана от опразване на току-що завоюваните територии от българските войски, оставили местното население на произвола на башибозушките орди. Доцент Стоянова разказва за спонтанни прояви на човеколюбие от отделни противникови войници, както и за двуострата сила на понятието "национализъм", а Иван Бунков говори за арт-проявите, предвидени да увенчаят честването в родното му тригранично село Хухла, както и за 42-ата избити хухленци по време на трагедията.
Георги Андреев пък информира за двата концерта на ръководения от него ансамбъл, които ще бъдат изнесени на връх "Св. Илия".
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане. Съществуват различни..
От гените, които оформят живота, до думите, които изграждат езика ни – всичко около нас се променя. Мутациите са движещата сила зад тази промяна, но как точно се случва тя? Как влияят на индивида, вида и обществото? На 10 февруари ще се търсят отговори с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов, лингвиста Тихомир Рангелов и проф. д.н. Стоян Ставру..
Поредицата "Анатомия на Страха", част от предаването "Радиоенциклопедия", разглежда базовата емоция страх през призмата на психологията, фактите от научни изследвания, както и през битието на различни култури. В четири епизода разкриваме част от онова, което знаем за природата на страха, неговата еволюция и тънката граница между плодотворното и..
Ако попаднете на белгийски битак, наречен брокант, ще забележите как ловците на антики най-внимателно ровичкат сред купищата ленени покривки и ръчно плетиво на лов за прочутата брюкселска дантела. Защото тя е като брюкселската вафла - символ! Само дето е далеч по-красива и по-малко калорична. Покривките от ефирното ръкоделие приличат на уголемени до..
През 2025 г. ще се случат общо четири затъмнения, съобщава в ефира на предаването "Следобед за любопитните" физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при БАН. Две от тях ще бъдат пълни лунни – на 14 март и на 7 септември, а останалите две ще са частични слънчеви – на 29 март и 21 септември. От България ще можем да..
В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си..
2024 г. донесе значителни промени в пазара на недвижими имоти в България. Според доц. Мирослав Владимиров, икономист и член на борда на директорите на..
"Той е гений и живото доказателство, че блусът идва от Мали" , споделя легендарният американски блусмен Тадж Махал за своя колега и приятел Басеку Куяте..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
