"Разорението на тракийските българи" е забележителен труд на професор Любомир Милетич, в който ученият добросъвестно документира трагичните обстоятелства около прогонванията с елемент на геноцид на нашите сънародници от одринска и беломорска Тракия през 1913 г. след Междусъюзническата война. В понятието "разорение", наложено от Любомир Милетич в прословутата му книга, влизат много аспекти на трагедията – насилия, убийства, бежански потоци, но най-вече – обезбългаряване на големи територии, съсипване на стопанства и родове, изграждали с векове бита си.
В разговор с професор Светлозар Елдъров, с доцент Ваня Стоянова, научен секретар на Тракийския научен институт, с Иван Бунков, журналист и главен редактор на "Нов живот" в Кърджали, и с Георги Андреев, директор на ансамбъл "Филип Кутев", узнаваме както подробности от историческите събития тогава, така и с какви прояви ще бъде почетена паметта на нашите бежанци от гоненията. Узнаваме и че когато това става чрез облагородяващия дух на изкуствата, това говори за сила и надмогване на болезнените спомени, още пазени от родове и семейства из цяла България.
Професор Елдъров се спира и на военния аспект на трагедията, предизвикана от опразване на току-що завоюваните територии от българските войски, оставили местното население на произвола на башибозушките орди. Доцент Стоянова разказва за спонтанни прояви на човеколюбие от отделни противникови войници, както и за двуострата сила на понятието "национализъм", а Иван Бунков говори за арт-проявите, предвидени да увенчаят честването в родното му тригранично село Хухла, както и за 42-ата избити хухленци по време на трагедията.
Георги Андреев пък информира за двата концерта на ръководения от него ансамбъл, които ще бъдат изнесени на връх "Св. Илия".
Студенти от 7 до 11 години посетиха Университета за строителство, геодезия и архитектура за една седмица, съобщава в предаването "Следобед за любопитните" Силвия Лакова. Идеята за създаването на този университет, смята тя, е било да се предизвикат и насърчат естественото любопитство и критичното мислене на децата, като се повиши интересът им..
От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира за различни проблеми и ние, с помощта на специалистите, трябва да ги разчитаме и да потърсим помощ. В урологията – тази бързо развиваща се специалност, симптомите са доста ясно различими:..
Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава. "Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много..
Едва ли са много хората, които ще кажат, че не се вълнуват как ще се представят и какво впечатление ще създадат за себе си при първа среща. Още по-малко вероятно е да чуем подобно нещо от учител преди началото на първия учебен ден. От личен и споделен опит обаче знаем, че понякога първият контакт между педагога и децата може да е начало на ведро и..
Основен гост и изразител на мнения по темата бе проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество. Човешкият организъм често алармира..
Поредицата "Концерти с история" отбелязва Международния ден на музиката 1 октомври с романтична програма под наслов "Сърцето на Брамс" в къщата-музей..
Роден във Виена, Щефан Владар е една от най-забележителните музикални личности на Австрия. Кариерата му го отвежда до най-големите музикални зали в света...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
