Робът е предател, свободният човек не е

Проф. Георги Дюлгеров – тази институция в българското кино, както го наричат всички, представи на "Златна роза" 2023 новия си филм "Записки по едно предателство". Той е вдъхновен от епохалните "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и цели да репродуцира смъртта на Георги Бенковски, но и да припомни кой е той всъщност. Разказът проследява основни етапи от неговата дейност по подготовката на въстанието и след това.

Въпросът за предателството занимава режисьора още от 1975 година, но едва сега той успява да представи извода, до който достига – че робът е предател, свободният човек не е.

"Първо, трябваше категорично да се противопоставим на тази митологема, че българското племе е предателско. Аз от край време споря с разни народопсихолози, като ми заговорят за това, и винаги давам като пример как Захари е влязъл в Пловдивския затвор, 300 души са го познали и никой не го е предал, не е разбил легендата. При положение че мнозина от тях са били със смъртни присъди и биха могли да се надяват на смекчаване на присъдата, ако го предадат", обясни проф. Дюлгеров.

С филма си той се опитва да разгледа човека в неговото диалектично многообразие.

Проф. Георги Дюлгеров
"Питам се какво е свободният човек – каза още режисьорът – и си отговарям, че свободният човек е този, който уважава другия, който уважава свободата на другия. Робът, освен че се подчинява физически на господаря си, а наум го псува, той също така не уважава свободата на другия. За да предадеш някого – това означава, че другият въобще за тебе нищо не значи. В наши дни това, да не уважаваш другия, избива в много странни прояви."

94-минутният исторически разказ проследява и срещата на Захари Стоянов с дядо Вълю десет години по-късно. През по-голямата част зрителят вижда това, което и Стоянов. Или в случая Иван Николов, актьорът, който пресъздава автора на записките, върху които стъпва филмът и които сюжетът следва напълно достоверно. Без излишен героизъм и с някакво смирение към историята.

Според режисьора историческите филми не би трябвало да бъдат илюстрации към читанките по история. Те въпреки това, че трябва да са автентични и да възпроизведат историческите събития максимално вярно, би трябвало да имат и някакво послание към съвременниците. Затова и Дюлгеров много стриктно се придържа към "Записките" – защото самият Захари Стоянов не си позволява да преиначава фактите и да създава погрешни патриотарски настроения. По думите на професора това е и майсторството на тази книга – че в нея има и величието, и падението.

"Захари Стоянов е такава фигура в българската история, в българската литература, че много заслужава да се говори за него и най-сетне да се въплъти. Аз мисля, че това, което Иван направи – разбира се, то вече в е съзвучно с нашето време – е много близко до Захари такъв, какъвто днес ни е необходим", обясни режисьорът.

От своя страна Иван Николов казва, че винаги е мечтал да участва във филм на проф. Георги Дюлгеров, дори да участва точно в този филм. По отношение на свободния дух и интересите ни към миналото, актьорът допълва:

"Това любопитство понякога е свързано с желанието ни да заседнем в едни травми от миналото, които ние не можем да преодолеем и обявяваме себе си за жертви на това минало, както и че от нас в настоящето нищо не зависи. Свободата на духа е плод на ежедневна работа на човека, това е отговорност към собствения живот на всеки един от нас – всеки ден да преодолява тези предизвикателства, които са непрекъснати."

Като човек от XX век, който иска да разказва на хората от XXI век истории от миналото, проф. Георги Дюлгеров дълго е разсъждавал над "Записки по българските въстания" – българската библия, с която според него трябва да се гордеем. И тази среща с предателя години по-късно, която е толкова покъртително драматична, че си плаче за кино, е имала много варианти за реализация. В първата идея за филма "Да отвориш рана" Захари Стоянов е трябвало да бъде изигран от Иван Добчев. През годините в неговите обувки проф. Дюлгеров е виждал Ивайло Христов и Филип Аврамов. Накрая обаче историята си дочаква времето и правилния актьор за образа на Стоянов, а именно – Иван Николов.

Към днешна дата поводът Георги Дюлгеров да напише този сценарий е емоционален, а възможност да реализира филма по него му дава БНТ с обявената позиция за екранизация. Намесена е и една телевизионна игра на знания, в която незнанието на един учител в гимназията го провокира още повече.

Подробностите можете да чуете в звуковия файл.

Разговор на Таня Димова с проф. Георги Дюлгеров и Иван Николов в ''Какво се случва''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В "Записки по едно предателство" участват още Пламен Димов в образа на Георги Бенковски и Ивайло Христов в ролята на предателя дядо Вълю. Ключови персонажи във филма са и отец Кирил, изигран от Цветан Алексиев, Нею в лицето на Красимир Доков и Стефо Далматинеца, в чиято роля влиза Джордж Арабаджийски. Всички те са работили със специалист по диалектите, за да пресъздадат максимално вярно времето, в което се развива действието във филма.

В рамките на 41-вия фестивал на българския игрален филм "Златна роза" проф. Георги Дюлгеров представи и книгата си "Биография на моите филми".

"Записки по едно предателство" можете да гледате и днес, 27 септември, на официалната му прожекция в Дома на киното в София. Разпространител на филма, който тръгва по кината от 29-и, е No Blink | Film.

Снимки - "Златна роза"