"Длани" на Георги А. Николов е роман, който дава на читателя един нов досег със света. С вътрешния му свят, от който често изпитва страх.
"Това е един вид детективски роман, в който героят сам разбира какво се е случило в детството му. Разпитва персонажите от живота си, които е изоставил в България, и сега се връща, за да види какво става с тях фактически. Те са му заподозрените, но всъщност извършителят е той – това е поуката", казва авторът за книгата си.
В нея е побрана модерна притча за бащите и синовете, за безтегловността на спомените и за неизличимия печат на миналото. Или по думите на Георги:
"Вечните теми за това какво ще оставим след себе си, за взаимоотношенията и как се виждаме в другите хора."
Когато навлиза в историята на "Длани", читателят се поставя на мястото на едно малкото дете, което реди своя конструктор. Ако обаче приемем, че всеки човек в действителност представлява именно това – един конструктор, кои са съставните части, които всъщност ни превръщат в хора, за чиито взаимоотношение си заслужава да се пишат романи?
"Според мен самите хората не могат да си намерят всичките части от конструктора и е малко невъзможно да бъдем завършени, което е хубаво", отговаря Георги А. Николов.
Персонажът, около който се върти целият сюжет в "Длани", предприема най-илюзорното бягство, на което човек е способен – това от болката.
"Главният герой наистина се опитва да избяга, а това, разбира се, е класическа грешка – да се опитваш да отделиш нещо от себе си. Например болката ми е отделна и аз ще я оставя някъде, като забравен куфар. Това е невъзможно", обясни авторът в "Артефир".
Той е почитател на историите, които нямат разрешение. Защото именно така се случва и в живота – подобно на книга, казусът няма решение. Важното е да приемем себе си и да оставим болката и проблемът да преминат през нас.
"За мен е изключително трудно човек да гледа с перспектива на живота си. Това е много доблестна цел – ти малко да се отстраниш от себе си и да можеш да видиш къде си в притчата на живота, в обстоятелствата му. Но всички трябва да се опитваме някак си. Мисля, че когато сме самовглъбени – всичко може би ни наранява, а когато малко се отдалечим от себе си – виждаме другояче нещата", казва още авторът на "Длани".
Героят му предприема пътуване – от София до Камбоджа и обратно, от старото към новото Аз и обратно, към миналото, което е отговорно и за настоящето.
"Пътуването в книгата за мен беше изкушение, защото главният герой зарязва всичко приказно в детството си. След което къде мога да го пратя освен на най-мистичното и приказно място – Камбоджа. За мен беше интересно, че когато го изпратих там, той не виждаше нищо друго освен себе си. (…) Един от казусите в книгата е, че той е неспособен да преживее себе си и заради това вини другите. А около него и в живота му и семейството му в България са се случили много неща, които той пропуска и които в края на книгата успява някак да разреши по, да кажем, приказно-фантастичен начин."
Според Георги Николов, ако гледаме простичко на нещата и не се опитваме да създадем нещо необикновено, ще видим необикновеното в живота. А и в другите. Той е почитател на идеята, че човек се ражда развит и настъпва момент, в който си го спомня. Хубаво би било обаче да обича хаоса в личния си свят и да не се страхува от него, защото всичко хубаво е там. Особено ако хаосът е изграден от любов.
Що се отнася до другата движеща сила, която ръководи всеки от нас – страха, Георги казва:
"Нашите пътища са към страха. Ако те е страх от нещо, то ти е планината в края на пътя и трябва по някакъв начин да стигнеш до него и да го погледнеш отблизо. Да видиш какво е, защото, ако се отвръщаш от страха си – ти никога няма да го разбереш. Никога няма да го осъзнаеш, никога няма да проведеш разговор с него. Този страх най-вероятно е нещо от детството, някаква несигурност."
В "Длани" четем за страховете на човека днес – от самотата, от липсата на идентичност, от усещането да останеш неразбран.
А за всичко останало можете да чуете в звуковия файл.
Носителят на "Оскар" Гари Олдман има дълга и продължителна кариера още от 80-те, но голямото му издигане се случва на сравнително късна възраст за един актьор. Това става най-вече след участията му в поредицата "Хари Потър" и трилогията за Батман "Черният рицар" на Кристофър Нолан, за които самият Олдман споделя, че са спасили личния му..
На 13 октомври се откри 75-ият Берлински международен кинофестивал с филма "Светлината" на Том Тиквер. Тричасовата драма разказва историята на сирийка, която става домашна помощница в германско семейство. За разлика от други фестивали, които са насочени към киноиндустрията – продуценти и разпространите, Берлинале е за публиката, за..
На 6 март в София се открива ретроспективна изложба с най-значимите творби на анонимния артистичен колектив "Герила Гърлс" (Guerrilla Girls). Изложбата носи заглавието "Изкуството да си непослушна" и до осми юни ще може за бъде видяна в Националната галерия "Квадрат 500". В рамките на събитието, на 7 март, две от основателките на групата, известни..
Художникът Костадин Жиков представя своята самостоятелна изложба "Кехлибарени сънища". В експозицията са показани 20 картини, включващи пейзажи и актова живопис. Заглавието обединява две различни тематики и отразява навлизането на автора в топлата, кехлибарена цветова гама през последните години. За втори път Жиков показва голото тяло като..
Къде отиват спомените и преживяванията ни, когато потънат в подсъзнанието, и какви следи оставят те върху нас? Ако не сте се питали това, сега имате повод да го направите, защото танцовият спектакъл "Къде отиват сънищата наяве" кани всеки зрител да изследва своето вътрешно "аз" и да забрави за момент границите между реалността и съня. Всяка сцена в..
Режисьорът и създател на една от най-успешните театрални формации "Кредо" Нина Димитрова е навъртяла стотици хиляди километри с турнета и фестивали по..
В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система..
Комуникационната индустрия позволява много широк обхват от най-различни комуникационни форми – от съвсем стандартните материали, интервюта, статии, до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg