Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светът ни изгуби един от важните си гласове

| обновено на 07.11.23 в 08:51
Проф. Ивайло Дичев
Снимка: БГНЕС

Вчера светът ни изгуби един от силните си гласове. Проф. Дичев беше културен антрополог и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преподавал е и във Франция, САЩ, Германия. Есеист, писател, активен участник в политическия дебат.

Професор Дичев е автор на няколко книги, сред които "Контрадемокрация", "Политиката в епохата на недоверието" и „Културни сцени на политическото“.

Той роден е през 1955 г. в София, син е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Защитава докторати в Софийския университет и в университета Париж, работи в сферата на естетиката, после се насочва към социалните науки с фокус върху въпросите на политическата култура, градската антропология и балканските идентичности. Дичев бе асоцииран преподавател в университета Париж – с  многобройни стипендии, сред които от високо ниво на френското правителство, Фулбрайт и Рокфелер.

Той бе почетен изследовател на Института за източни и югоизточни изследвания в Регенсбург. Последните му изследователски интереси са в областта на гражданството, миграцията и антропологията на пространството. Ръководи магистърска програма по културна антропология, издава онлайн изданието за културни изследвания "СеминарБГ".

Ивайло Дичев е също писател и активен есеист, публикува в български и европейски издания. Носител е на наградите за есеистика "Паница" (1999), "Черноризец Храбър" (2002) и "Димитър Пешев" (2005). Той бе колумнист за различни издания, понастоящем за "Дойче веле".

На 19 октомври тази година проф. участва в предаването "Нашият ден".

Чуйте част от последното интервю на проф. Дичев в програма Христо Ботев. 

Участия на проф. Дичев в програма Христо Ботев:
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зимата си тръгва!

В края на зимата и в навечерието на пролетта ловците са особено заети – хранилките имат нужда от стягане и почистване, дивечът има нужда от подхранване, започват курсовете, а след това са изпитите за ловна правоспособност. За всичко това, но не само, става дума в това издание на "И рибар съм, и ловец съм". Асен Стоименов от Пловдив, секретар на..

публикувано на 10.03.25 в 15:00
 Хижа

130 години български туризъм: Празник и предизвикателства пред БТС

Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя на Българския туристически съюз (БТС), Венцислав Венев, за да разберем как съюзът се подготвя за празничните събития и какви предизвикателства стоят пред наследниците на Алеко Константинов...

обновено на 10.03.25 в 12:10
Паметна плоча в Бургас

Спасяването на българските евреи през призмата на времето

Преди 82 години след силен обществен отпор българските власти спират депортацията на български евреи от старите предели на България. В Деня на спасяването на българските евреи се връщаме към репортаж на Феня и Искра Декало, излъчен от Тел Авив в ефира на "Terra Култура" през 2023 година . Поводът са двете подписки, подкрепени тогава от различни..

публикувано на 10.03.25 в 12:10

Личните герои на Холокоста: Спасителите, които България трябва да помни

Признателният еврейски народ учредява почетното звание "Праведник на народите" или "Праведник на света", което се присъжда на хора от нееврейски произход, които с риск за живота си са спасявали евреи по време на Холокоста от нацистко изтребление. 20 са българите, които носят това отличие. Тази чест може да бъде присъдена и на 21-ия българин,..

публикувано на 10.03.25 в 10:27

Защо българите казаха "не" на Холокоста?

На 10 март България отбелязва едно от най-значимите събития в своята история – спасяването на българските евреи и почитта към жертвите на Холокоста. Тази дата е официално определена с Решение 105 на правителството от 19 февруари 2003 г., като тя символизира събитията, известни като "Кюстендилска акция" от 1943 г. Именно тогава политици, общественици и..

обновено на 10.03.25 в 10:21