Остров Джунда – наричан още Алибей, е най-големият остров от архипелага край Айвалък в Турция. Джунда изглежда като място, откъснато от света на масовия туризъм – предлага красиви и спокойни гледки, на хълма стърчат останки от вятърни мелници и стари църкви, има малки скрити площади, а морето е спокойно като езеро. През 1976 г. целият район около Айвалък е обявен за защитена територия.
Остров Джунда е известен с гръцко-османска архитектура, със старите каменни къщи с цветни капаци на прозорците, построени с типичния розов вулканичен камък. Като особеността на тези камъни е, че те дишат и – както казват местните хора, това поддържа къщите прохладни през лятото и топли през зимата.
"Гърците са били най-добрите майстори на каменни къщи, а турците са били отлични дърводелци и там, където видите комбинация от камък и дърво, гърци и турци са живели съвместно", разказва Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция. След 1923 г. обаче между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, в резултат на който гръцкото население напуска района, а тук идват турско население от Европа и остров Лесбос. Както и в миналото, така и сега Джунда и целият район на Айвалък са известни с производството на зехтин и днес почти всяко свободно място е заето от маслинови дървета. Курортният град Айвалък се намира само на няколко километра. Островът е свързан е с континента с мост и достъпът е бърз и лесен.
Една от забележителностите на Джунда е църквата "Таксиархис", построена през 1873 г. в неокласически стил, а нейни патрони са архангелите Гавраил и Михаил. Църквата е изградена също от местния вулканичен камък – sarımsak taşı, който представлява основния строителен материал на почти всички стари къщи в района на Айвалък.
През 1927-1928 г. църквата е превърната в джамия, иконостасът е демонтиран, а изображенията са пребоядисани. Сградата е много пострадала при земетресението от 1944 г. и след това за дълги години е била необитаема. През 1989 г. е църквата е регистрирана от Борда за опазване на културното и природно наследство на Бурса като недвижима културна ценност, която трябва да бъде защитена. След това е реставрирана и днес е превърната в музей от колекционера Рахми М. Коч. Баръш Токташ ни разказва за този музей, посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията.
"Оригиналното име на музея е музей на Рахми Коч, който е един от най-богатите хора в Турция. Рахми Коч е един от най-големите колекционери и в различни градове на страната можете да видите различни музеи, които му принадлежат – в Истанбул, в Анкара. Като един от тях е този – в Айвалък, по-специално на остров Джунда. Колекцията на Рахми М. Коч включва широка гама от артикули – от умалени модели на кораби и автомобили в реални размери, от измервателни и навигационни уреди до различни видове двигатели и географски карти, водолазни костюми и други символи на техническия прогрес и ценни колекционерски образци."
Снимки – Оля Стоянова
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg