Остров Джунда – наричан още Алибей, е най-големият остров от архипелага край Айвалък в Турция. Джунда изглежда като място, откъснато от света на масовия туризъм – предлага красиви и спокойни гледки, на хълма стърчат останки от вятърни мелници и стари църкви, има малки скрити площади, а морето е спокойно като езеро. През 1976 г. целият район около Айвалък е обявен за защитена територия.
Остров Джунда е известен с гръцко-османска архитектура, със старите каменни къщи с цветни капаци на прозорците, построени с типичния розов вулканичен камък. Като особеността на тези камъни е, че те дишат и – както казват местните хора, това поддържа къщите прохладни през лятото и топли през зимата.
"Гърците са били най-добрите майстори на каменни къщи, а турците са били отлични дърводелци и там, където видите комбинация от камък и дърво, гърци и турци са живели съвместно", разказва Баръш Токташ, гид към Министерството на културата и туризма в Република Турция. След 1923 г. обаче между Турция и Гърция е подписан договор за размяна на населението, в резултат на който гръцкото население напуска района, а тук идват турско население от Европа и остров Лесбос. Както и в миналото, така и сега Джунда и целият район на Айвалък са известни с производството на зехтин и днес почти всяко свободно място е заето от маслинови дървета. Курортният град Айвалък се намира само на няколко километра. Островът е свързан е с континента с мост и достъпът е бърз и лесен.
Една от забележителностите на Джунда е църквата "Таксиархис", построена през 1873 г. в неокласически стил, а нейни патрони са архангелите Гавраил и Михаил. Църквата е изградена също от местния вулканичен камък – sarımsak taşı, който представлява основния строителен материал на почти всички стари къщи в района на Айвалък.
През 1927-1928 г. църквата е превърната в джамия, иконостасът е демонтиран, а изображенията са пребоядисани. Сградата е много пострадала при земетресението от 1944 г. и след това за дълги години е била необитаема. През 1989 г. е църквата е регистрирана от Борда за опазване на културното и природно наследство на Бурса като недвижима културна ценност, която трябва да бъде защитена. След това е реставрирана и днес е превърната в музей от колекционера Рахми М. Коч. Баръш Токташ ни разказва за този музей, посветен на технологиите, историята на транспорта, промишлеността и съобщенията.
"Оригиналното име на музея е музей на Рахми Коч, който е един от най-богатите хора в Турция. Рахми Коч е един от най-големите колекционери и в различни градове на страната можете да видите различни музеи, които му принадлежат – в Истанбул, в Анкара. Като един от тях е този – в Айвалък, по-специално на остров Джунда. Колекцията на Рахми М. Коч включва широка гама от артикули – от умалени модели на кораби и автомобили в реални размери, от измервателни и навигационни уреди до различни видове двигатели и географски карти, водолазни костюми и други символи на техническия прогрес и ценни колекционерски образци."
Снимки – Оля Стоянова
Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..
На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..
Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден" Антон..
Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..
В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..
"Интерсубективна реалност", която създават българските медии, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев , икономист. "Живеем от..
"В постановката от 13 януари 2024 година Игор Головатенко в ролята на Монфорте не само интерпретира въздействащо мелодиите на Верди, но и конфликта между..
Тази година музикалната общественост отбелязва стогодишнината от смъртта на бележития оперен композитор Джакомо Пучини. Водещият белгийски театър "Ла Моне"..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg